Понякога забравяме...

Вчера, (неделя, 9 декември) по един нелеп начин си отидоха няколко човека от базата на Младежи с мисия в Денвър, САЩ. Защо? Защото тези млади хора са били на най-доброто място, където можеш да бъдеш - в центъра на Божията воля.
Понякога се питаме защо се случват лоши неща на добрите хора? Защо тези, които разчитат на злото успяват, а други, които са посветили живота си да служат на хората страдат?
Може би, защото това е нормално в света, в който живеем.
Може би, защото колкото да говорим за мир, не може да има такъв без Княза на Мира.
Може би, защото истинското удовлетворение не идва от това колко имаш, а от това колко жертваш и защо.
Може би, защото когато изгубим живота си, само тогова можем да го намерим.
Истината е, че не знаем. Слава Богу, живота не се гради само на знание, а и на вяра.
Вяра в Един Добър Бог, Който се грижи за нас и прави най-доброто.
Не познавам човек, който да е минал през обучение в Младежи с мисия и това да не е променило живота му. Просто понякога забравяме думите на ап. Павел към неговия "духовен" син Тимотей:
"Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. "
2 Послание до Тимотей, 3 глава, 12 стих.

Нарича се Небе!

Изборите си отидоха. Резултатите са известни. Не спирам обаче да се чудя как в нощта след изборите всички, които даваха пресконференция се оказаха победители. Едните броели съветници, другите кметове, третите сравнявали от миналата година, четвъртите.... Абе, всички са победители! Трябва да отбележа, че бе забавно да гледам всичките политици, „луксозни скъпи момчета“ (цитат от бТВ), лумпени и откровени недоразумения, които се излагаха с надути фрази и празни обещания, а накрая бате Бойко взе своето, а останалите просто се обявиха за победители. Но, не за това ми е думата днес. Това, което ме занимава тези дни е мястото на църквата в политиката и дали въобще има такова. Вярвам, че Бог призовава хора от и в различни сфери на обществото да Го следват. Вярвам, че човек, трябва да преследва Божествения план за своя живот. Вярвам, че като християни трябва да носим своята отговорност като граждани. Това, в което не вярвам е, че църквата трябва да се занимава с политика или да заема политическа позиция.

Примерът на Исус
Исус бе на Земята във време, което беше всичко друго, но не и спокойно. Римляните управляваха света. Евреите бяха под тяхно владение. Въпреки това, Исус нито веднъж не направи коментар, който да се отнася до политиката на Римската империя. Дори напротив! Когато беше запитан дали трябва да се плаща данък на Императора, (който е бил считан за жив бог) Исус отговори, „кесаровото на Кесаря, Божието на Бога“ (Мат. 22:21). Исус Христос изпрати учениците си не, за да организират стачни комитети и политически представителства, а за да проповядват Царството, да изцеляват болести, да изгонват бесове. Струва ми се, че днес много хора искат да строят свое царство, да имат авторско право над лекарството и да бъдат бос-ове. Какъв контраст!

Примерът на Павел
Какво да кажем за Павел, който вместо да изригне срещу неправдата на робството, върна избягалия роб Онисим на неговия господар, Филимон. А Филимон беше християнин. Хем християнин, хем робовладелец, хем... с домашна църква (най-вероятно ръководител там). Как е възможно това? Защо Павел каза, че ако някой е роб може да не търси освобождаване (1Кор. 7:20-22)? Защо апостола не порица тази несправедливост? Аз имам отговор за себе си. Исус и Павел (ерго и Църквата) имаха/имат една много по-важна задача – напредването на БОЖИЕТО царство. Ако най-добрият начин за разпространение на Божието царство бе политиката, Исус щеше да дойде не в образа на слуга, а в образа на управник.

Уроците на Историята
Задачата на Църквата е да достига, да променя, да трансформира обществото чрез промяна ОТВЪТРЕ НАВЪН. Никой политик и никоя политика не може да направи това. Тогава защо да се опитваме да принуждаваме Бог да благославя нашите идеи, вместо да преследваме Неговите? Защо да повтаряме грешките в историята, когато Църквата е била с основна роля в държавата? Защо да вървим по стъпките на Савонарола и Калвин в техните опити да направят небесен Ерусалим на Земята? И Флоренция, и Женева не успяха да изтърпят „християнското“ управление.

Църквата има мисия и тя е не да се оплита в политиката, а да достига недостигнатите, да прави ученици, да кръщава, да просветлява, да помага, да храни, да се грижи. Това, Църквата може да прави с помощта на политиците, но и въпреки тях, защото Църквата има на своя страна не друг, а Бог. Това, което най-много ме смущава, когато слушам много християни е липсата на елементарно разбиране на Божието царство. Основният принцип, върху който се гради Божието царство е благодатта. Благодатта променя всичко. Тази незаслужена, постоянна милост и добрина от Божия страна. Основният принцип, върху който се гради всяко земно царство е спазването на закона. Ето каква е фундаменталната разлика между двете, а от там и невъзможността да се постигнат „духовни“ цели чрез „плътски“ методи.

Да, ние трябва да се стремим да носим промяна в обществото и разбира се, че е нормално да искаме и да гласуваме за тези, които могат да създадат по-добри условия за живот и развитие. Трябва обаче да разберем, че не можем да пренесем вота си върху една, две или тридесет християнски партии и да очакваме Небето да слезе на Земята. Дори във всички нива на властта да има само християни, Небето няма да слезе на Земята. Просто ще се превърнем в „християнска“ форма на Афганистан, управляван от „християнски“ талибани. Е, сигурно има хора, които искат да живеят в „истинска християнска нация“. Спокойно! Такова животно няма! Но затова има място, което Исус приготвя за всички, които вярват в Него. Нарича се Небе.

*Снимки:
1. Бог мие нозете на човечеството - Lars Justinen, Justinen Creative Group
2. Савонарола - Уикипедия
3. Жан Калвин - Уикипедия

Бог е добър!!!

Какво ли не ни се беше случвало, но колата още не се беше палила... до днес!
Истинско чудо е, че колата не гръмна или че не се получи някоя по-сериозна ситуация. Но, наистина Бог е добър и Той ни опази.
Пожарникарите и полицаите, които дойдоха на място казаха, че сме късметлии, но аз знам, че късмета няма нищо общо с това. Просто Бог е верен и добър - винаги!
От колата трудно ще стане пак кола, защото под предния капак всичко освен двигателя е стопено. От карбуратора не беше останало нищо, освен мрежестата метална част от въздушния филтър.
Може би най-хубавото нещо днес е, че толкова много хора ни се обадиха, за ни питат как сме и да предложат помощ. Църквата е страхотно нещо! Това са моментите, в които виждаш, че Бог е реален и работи.
Бог наистина е добър!

1 септември - молитва за Джой Доусън

Джой Доусън е известна по целия свят със своето безкомпромисно и въздействащо служение.
Никога няма да забравя седмицата, в която тя преподаваше в библейското училище в Дания (DTS). Макар поученията да бяха на видео касети, се запечатаха дълбоко в мен. Книгата и Интнимно приятелство с Бога направи революция в живота ми.
От почти 15 години Джой страда от ужасни болки в гърба, които не отминават и дори се влошават. Семеен приятел на Джой и съпругът и Джим Доусън организира хора от цял свят да се молят Джой на 1 септември 2007 г. Отбелязвам го в календара си.
Господи, чакаме на Тебе, защото само Ти можеш!
Повече инфрмация (на английски) може да бъде намерена тук...

Стига вече подписки!

РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ - не, че това е полза ;)
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и "защитава" вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло - не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека - или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството - да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.

Притискан съм отвсякъде от неприятности, но не съм смазан и погубен. Объркан съм, но не спирам и не се отказвам. Преследван съм, но Бог никога не ме изоставя. Повалят ме, но ставам и продължавам напред. Чрез страданието това тяло постоянно участва в смъртта на Исус, за да може в същото това тяло да бъде видим и живота на Исус.

по 2 Коринтяни 4:9,10 NLT

Не спирай да преследваш Божиите цели!

ЧРД, Боно!

На 10 май беше рождения ден на една истинска и все още жива легенда - Боно. Боно е не само забележителен музикант и изпълнител, Боно е забележителен човек, който вярва в Исус Христос и никога не го е крил. Преди 15 години един приятел ми разказваше, как задено с Боно ходели на църква, молели се и т.н. Не можех да повярвам. Тогава смятах, че е невъзможно да си звезда и да имаш посветен на Бога живот. Е, не съм бил прав. Може. И мистър Боно е абсолютно доказателство за това. Подбрал съм някои негови цитати, които много ми харесват. ;)

"Колкото по-малко знаеш, толкова повече вярваш".

"Растоянието не определя кой е твоя брат. Църквата трябда да бъде съвестта на обществото на свободния пазар ако иска да има някакъв смисъл в този свят. И трябда да престане да се извинява и защитава."

"Това къде живееш не трябва да определя това дали да живееш."

"И този човек ме накара да спра. Каза ми: Спри да искаш от Бог да благослови това, което правиш. Стани част от това, което Бог прави, защото то е вече благословено."

"Уханието на свободата е същото като това, което имат бебетата на малките си главички."

"Всяка епоха има своите огромни морални провали. Ние може и да не ги виждаме, но децата ни ще ги видят."

"Какво да дам на Бог в замяна на благословенията, които е излял над мен? Ще издигна чашата на спасението - тост в Божия чест!"

"Дойде момент, когато почуствах, че Бог не търси милостиня. Той търси действие."

"Не е достатъчно да беснееш срещу лъжата. Трябда да я замениш с истината."

"Но чрез Христос ние имаме достъп до взаимоотношение лице в лице. В Стария завет имаше много поклонение и почит - вертикално взаимоотношение. В Новия завет поглеждаме насреща и виждаме Исус, който изглежда познат - хоризонтално взаимоотношение. Когата съберем двете, получаваме Кръста."

"Не се съмнявам. Нямам съмнения в Бог. В Него имам пълна вяра. Това, в което се съмнявам е религията."

"Аз съм приятел на Бога и заклет враг на сладникавото. Вярвам в благодатта, а не в кармата."

VipBrother – де го чукаш, де се пука!

Този път ме хванаха неподготвен, признавам си. От цялата кампания на „фамозното“ шоу гледах само финала – почти по принуждение. Бях в малка стая, където вървеше „брадъра“, на балкона лампата не работеше, а в тоалетната не ми се четеше. И така станах свидетел на драмата. Цяла Чалгабългария изпадна в ужас при обявяването на крайните резултати. И с право. Една „селянка“ (не знам как) събра sms-ите на хората и показа, че това шоу не е VipBrother, защото на БГ ВИП-овете им биха шута по доста грозен начин. Поредната излагация на хора, които иначе си придават важност и имат претенции и понеже в други случаи съм коментирал недоразумението BigBrother, днес просто ще напиша дълбоко-философските уроци, които научих от „големия“ финал на БашБайБрадър.

Урок №1
Столицата на Италия е Милано.
Е, нямаше как да започна с друго. Все пак, това е констатацията на идола на Чалгабългария.

Урок №2
Албанската метла е много опасно нещо.
Ако не вярвате, питайте Катето Евро.

Урок №3
Китаеца е „голям български мъж.
Това бяха думи на Крум Савов. Защо започвам да си мисля, че мъжете в БГ явно сме в криза?!

Урок №4
Когато една „селянка“ победи една ЧАЛГАзвезда, гласуването е манипулирано.
Затова овцете, присъстващи в студиото скандираха „мафия“.

Урок №5
Не е важно какъв си в същност. Важно е за какъв се представяш.
Това е движещия принцип на тази „игра“.

Когато набедените за звезди, започнаха да се изнасят ми стана тъжно. Ама не за победителката, защото тя има 100 000 лева да се утеши. Стана ми мъчно за дребните душици, които се представят за широко скроени, а се изнесоха като наакани, защото се оказа, че в тях няма нищо, което да е ВИП. Но най-мъчно ми стана за тези, които седмици наред са гледали това безумие, изпращали са sms-и и са попивали простотията и идиотщината, струяща от екрана. Ето това е наистина жалко, защото посятото от това предаване ще даде своя плод и той ще е горчив.

Не се заблуждавайте! Помнете, че не може да игнорирате Бога и да ви се размине. Човек винаги жъне това, което е посял.
Галатяните 6:7 (NLT)

PS - Извинявам се, че имам само пет урока, но все пак гледах само финала. ;)

Целеустремената църква - започна се!

Вчера беше първата ни среща за дискусии по книгата на Рик Уорън Целеустремената църква. Книгата е наистина страхотна и е ясно, че автора знае за какво говори. Мисля, че от тези дискусии ще се родят добри неща за църква Приятели. Доста съм доволен от активността и ангажираността на хората. Въпреки, че имаше няколко отсъстващи, дискусия се получи, но най-вече се задаваше въпроса как хубавите неща, за които четем могат да намерят приложение в Приятели.
Развълнуван съм като виждам ентусиазма и желанието на хората. Мисля, че книгата ще ни накара да се разтегнем в разбиранията си и да предизвикаме някои митове, които от години владеят в Църквата.
От срещата ми станаха ясни две неща. Първо, книгата ще ни бъде безкрайно полезна - за църквата и в личен план за всеки участник. Второ, надценихме възможностите си, като мислехме, че на събиране ще можем да отхвърляме по около 50-60 страници, а всъщност се справихме само с половината. Знам, че Бог ще употреби това начинание за доброто ни. Ето няколко от цитатите, които бяха отбелязани и направиха силно впечатление:
"Погрешният въпрос е: Какво ще накара църквата да расте? Правилният въпрос е: Какво пречи на църквата да расте?"
"Ние трябва да създаваме отворена за промени църковна култура".
"Ако чакате съвършени условия, никога няма да свършите нещо".
"Когато Бог води, Той също снабдява".
"Първата задача на ръководството е да определи мисията..."
Страхотна книга. Едно от нещата, които много ме зарадваха още докато четях бе, че някои от принципите, описани в книгата са част от ценостите на Приятели още от самото начало. А сега, четем тази книга. Колко е добре, че не нужно да откриваме топлата вода!
Предстои ни вълнуващо приключение и не мога да дочакам следващия четвъртък, за да говорим и мислим заедно.

...в цялата му пълнота!

Едно от най-тъжните места е зоологическата градина... поне за мен. Величествени, превъзходни птици, които са направени да реят облаците, да са господари на въздуха са поставени в клетки 3 на 5 метра. Дори не могат да разперят крилата си до край и тичат по земята като кокошки. Наистина жалка и тъжна картина. А, едно от най-абсурдните неща, че хората стоят отстрани и им се радват. Сякаш това е нещо хубаво!? Мисля си, колко много хора приличат на тези птици. Направени за много повече, но ограничени и живеещи много под възможностите си.

Божиите планове за нас са много повече. Понякога ние сами се осакатяваме, понякога оставяме другите да ни осакатят и не можем да достигнем пълния си потенциал. Не можем да разперим криле и да порим въздуха. Дори след като съм далеч от това място, продължавам да мисля, да се лутам...

Тези птици са толкова увредени от живота в клетката, че дори и да ги пуснат на свобода, шансът им да оцелеят е нищожен. Мисля си за това как комунизма, социализма, тъпизма и други видове „изми“ са ни повредили и осакатили. Сигурен съм, че можем да надмогнем „живота в клетката“, но за това се иска наистина да дадем свобода на Бог да работи в нас.

Мисля си за новите, модерните клетки в които рядко те вкарват насила, а по-често влизаш сам.. Те блестят и обещават безпроблемност и щастлив живот, а дават още повече празнота и объркване. И така, увлечени по лъскавото и евтиното пропиляваме Божествения потенциал. Лазим вместо да тичаме. Ходим по земята като кокошки, вместо да цепим въздуха с криле. И някак бавно и неусетно сами ограбваме себе си от вълнуващите неща, които Бог има за нас.

Но ако орлите и ястребите в зоологическата градина нямат избор, ние имаме! И ако на тях няма кой да им помогне, на нас има Кой!

Думите на Исус са силни и актуални и днес:
„Моята цел е да ви дам живота в цялата му пълнота!“
Евангелие от Йоан гл. 10, ст. 10 (New Living Translation)

ВЕЛИКО!

Още не мога да повярвам, че Бог ми е дал привилегията да съм част от нещо така ново, като църква Приятели. Още не сме това, което трябва да бъдем, но виждам хора, които са мотивирани, посветени и желаещи да видят Бог да прави нещо ново и добро в църквата. Всеки път, когато виждам лицата на хората в Приятели си казвам: „Страхотно е, че съм част от това...“ В мечтите и сънищата ми църквата никога не е била цифрово изражение, но винаги съм виждал лицата на хората в Приятели. Хора, които са радостни, защото живеят в стремеж да са по-близо до Исус, хора, които са радостни, защото са по-близо до Исус. Наистина е велико!

Покрай празниците (и най вече Велик-ден) реших да направя моята лична ТОП 10 класация за велики неща. Ето я:

1. Велико е, че след събота идва неделя и животът побеждава смъртта и греха.
2. Велико е да бъдеш част от това, което Бог върши в твоето време.
3. Велико е, че успехът на едно служение не зависи от хитрините и триковете, а от посвещението и зависимостта от Истината.
4. Велико е, че не е нужно да си сам, а можеш да работиш в екип.
5. Велико е, че Бог те свързва с правилните хора.
6. Велико е, че независимо колко опит имаш, Бог пак намира начин да те изненада.
7. Велико е, че Посланието не се променя, но начинът на предаване може да бъде различен.
8. Велико е, че Божиите стандарти не се променят без значение кои сме и къде се намираме.
9. Велико е семейството ти да те подкрепя в това, което правиш.
10. Велико е да знаеш, че Бог има много повече за теб от това, което си в момента.

Ще ми липсваш!

Той се наслаждаваше на близко взаимоотношение с Бога през целия си живот. И тогава внезапно изчезна, защото Бог го взе. Битие глава 5, стих 24 (NLT)

Понякога Бог довежда в живота ти някой, който оставя дълбока и трайна диря. Някой, който се превръща в Божиите ръце и крака за теб. Един от тези хора за мен е Майк Макинтош. Днес, 24 март около 7:30 ч. Майк отиде да бъде с Господа. Дори не зная, дали точно така да го напиша, защото Майк винаги беше с Господа. Няма да забравя, как първият път, когато беше в България имах огромното притеснение да бъда с него, защото се боях, че Бог ще му открие всичките ми слабости и грехове. Като, че повечето от тях не се виждат и с просто око ;) Да, Бог му говореше така, както не съм виждал да го прави с друг. Или поне не по този силен и в същото време нежен начин.

Чувал съм много хора, които са говорили слова от Бога. Чувал съм много пророчества и водителства от Святия Дух, но в Майк имаше бащинска грижа и отношение на Божествена благодат и приемане, които те караха не само да чуеш думите, но и да ги приемеш, приложиш, изпълниш.

Майк виждаше в бъдещето. Не по този мистичен и псевдодуховен начин. Някак си, той съчетаваше дългогодишния си опит в най-различни области и конкретното водителство от Бога. Святият Дух използваше всичко това и живота на много хора беше докоснат по един удивителен начин.

Не знам дали някога ще бъда служител от калибъра на Майк, надявам се! Надявам се и аз да дам възможност на Исус да работи в мен всеки един ден и да ми говори. Но в мен завинаги ще остане примерът за един земен, достъпен и обикновен човек, който имаше забележителна близост с Господа, благост, състрадание и решимост да извърши цялата Божия воля.

Майк, Бог ме научи на безброй уроци чрез теб. Беше привилегия да те познавам и да служим рамо до рамо. Знам, че един ден ще те видя отново и заедно ще бъдем там, където е нашият добър Исус. Може би тогава ще успееш да ми върнеш за Шкембе чорбата, която те накарах да изядеш, както и за безбройните вълнения в колата по улиците на София.

Ще ми липсваш много, но пак ще се видим.