Let's face the music!* Или както буквално биха превели някои учени-ентусиасти „нека лицето на музиката“. Чакай малко! Ама това нищо не означава!? Мда... Може би, защото превода НИКОГА не може да бъде буквален. Просто защото е превод, а не оригинал. Елементарно е.
Не можеш да преведеш буквално творбите на Шекспир на български. Не можеш да предадеш буквално страстта на Ботев на английски. Въпреки това има юнаци, които са решили, че с малко старогръцки, много речници и още повече желание ще направят буквален превод на Библията според оригинала.
Тук иде реч за предполагаемия „буквален превод“ на Библията на български език. Нямам намерение дори да започвам да се занимавам с текста на този „нов превод“ нито с хората, участващи в тази работа. Мисля, че Венци Стойков наскоро изложи доста обосновано своите научни аргументи.
Аз гръцки не зная. С българския се оправям. Английски и руски поразбирвам. Т.е. научна критика на този превод не мога да правя.
Това, което истински ме вълнува е защо след стотиците години реформация, защо след жертвата на лолардите, Уиклиф, Хус и хилядите мъченици дали живота си, за да може Библията да се чете на езика на народа ние се опитваме да крием Божието слово от хората? Как иначе да нарека превод, който ни предлага следния текст:
„А това казаха изпитвайки Го, за да имат да Го обвинят. А Исус долу навел се с пръст пишеше на земята. Но като продължиха питащи Го, изправи се и каза им: Безгрешният от вас пръв на нея да хвърли камък.“ За тези, които не могат да се досетят за какво става въпрос, това е Евангелие на Йоан 8:6-7. Не се притеснявайте, прочетете го няколко пъти. Досега няма човек, на който да съм показал тези стихове и той да е разбрал за какво става въпрос преди третото прочитане. И това са все хора, които са чели Библията. Представям си лицата на хората от улицата.
Църквата и в частност христовия последовател имаме една много важна цел: да представим разбираемо Евангелието на своите съвременници. Затова дойде кръщението в Святия Дух, за да бъдем свидетели, а денят на Петдесятница беше белязан от говоренето на езици, които пребиваващите в Ерусалим разбраха, за да може Бог да бъде прославен. По тази причина и дарбата говорене на разни езици е съпровождана от дарбата тълкуване на разни езици! Бог винаги е искал да бъде разбираем. Ние сме призовани към същото, защото ни е поверено най-голямото съкровище – вечния живот. Този вечен живот трябва да бъде споделен, а не скрит и завоалиран.
Чета тази осма глава на Йоан и много трудно разбирам. Това не е български език. Това не е български словоред. Този текст звучи като чужд и откъснат. Определено това не е текста, който бих дал на един човек, за да може той да се докосне до Божието слово, да го разбере.
Библията е свята книга. Библията е Книгата на книгите. Отношението ни към Божието слово трябва да бъде подобаващо. И макар никой превод да не е съвършен, това не дава право на всеки ентусиаст да се захване да превежда Библията, а още по-малко да претендира, че това е единствения и най-правилен текст.
Никой няма право да уронва престижа на Божието слово, но за съжаление такива анонимни инициативи правят точно това. Хора, целта ни е да привличаме хората, не да ги гоним!!!
* Let's face the music е идиоматичен израз, който на български означава "Нека приемем нещата такива, каквито са".
