Twitter и един „модерен поп“

“Модерният поп” съм аз. Това е израз, който един човек преди време употреби по мой адрес, явно мислейки, че всеки който вярва в Бога трябва да е старомоден или може би ретро... не знам. И понеже не пасвах в тази негова представа измисли фразата “модерен поп”.

Когато в началото на 2008 г. се регистрирах към Туитър исках да използвам нещо, което е бързо и кратко като SMS, не поглъща толкова време като Facebook и ще ми позволи да получавам информация от близки, далечни, но при всички случаи интересни хора. Всичко това мога да правя благодарение на Туитър.

И понеже напоследък все повече хора ми задават въпроса: “Абе какъв е този Туитър?” Реших да напиша защо аз използвам Туитър и какво харесвам в тази услуга тип микроблог. Това по никакъв начин не е изчерпателно описание на услугата и всичките и възможности и е напълно вероятно да има неточности.

Може би първото нещо, което харесвам в Туитър е, че е микро. Бърз поглед върху постовете тук ще покаже, че не пускам често материали. Не, че не искам или нямам за какво да пиша. Просто ми трябва повече дисциплина. Туитър ми дава възможност да пускам инфо за себе си и интересни за мен неща, без да е необходимо да пиша прекалено дълго. Всяко съобщение в Туитър може да бъде само 140 знака, в които най-често отговаряш на въпроса: “Какво правиш?”

Прилича много на задаването на статус във Facebook или Skype. Когато често опресняваш своя статус хората, които те следват разбират какво правиш, мислиш, четеш в хронологичен ред или поне това, което искаш те да си мислят, че правиш ;)

Различните потребители могат да изберат да следят твоя статус, като натиснат бутона “follow” на твоята Туитър страница. Същото може да направиш и ти с тях. Хората, които следват твоя статус се наричат “followers” или последователи, а хората, които ти следваш се наричат “following” или такива, които ти следваш.

След като се направи регистрация, различни интересни или близки хора могат да бъдат намерени чрез функцията Find People от страницата на Туитър.

Един потребител може да опреснява своя статус почти неограничен брой пъти, но различни проучвания показват, че повече от 30 опреснявания на ден правят следването трудно и отказват хората от четене.

Важно е да помним, че Туитър е социална мрежа и средство за жива и неформална комуникация. Разбира се, има корпорации, фирми, отделни предприемачи, блогъри, които използват Туитър, за да генерират трафик към страниците си или за да представят нови продукти и услуги. Не това обаче прави Туитър толкова популярен. Трика е във възможността бързо и ефективно да споделяш лична информация, мисли и идеи. Точно както Джеймс Кърл Бък, който бил арестуван на анти правителствена демонстрация в Кайро, Египет но на път към затвора успял да изпрати своето съобщение до Туитър - “арестуван”. Една дума, която вероятно спасява живота му, заради шума, който се вдига около неговото задържане. След няколко дни г-н Бък отново опреснява своя статус - “свободен”. Повече за тази история, можете да прочетете тук

По-долу има информация, адреси и основна терминология в света на Туитър.

В заключение ще кажа, че Туитър е услуга, която ми дава възможност да контактувам с интересни хора по един по-неформален начин и да научавам много нови неща.

Ако решите да следите статуса на един “модерен поп”, можете да го направите ето тук http://twitter.com/ludmil

Надявам се да ви е поне толкова забавно, колкото и на мен.

Приятно чуруликане ;)

Основна терминология:

• Followers - хора, които следват твоя статус
  
  
• Following - хора, чийто статус следиш
  
  
• Hashtags - тематични потоци от информация, които се бележат със знак # преди думата, например #StarWars
  
  
• RT или ReTweet - препращане на интересна информация, от друг потребител
  
  
• DM или Direct Message - лично съобщение, което е невидимо за всички, освен за конкретния получател
  
  
• Reply - Отговор или лично обръщение към потребител, като текста е видим и за другите потребители.

Използване на услугата:

• От уеб интерфейс - http://twitter.com
  
  
• През SMS до номер +447624801423 - това е номер във Великобритания, поради липсата на такъв в България. Преди да използвате тази услуга, трябва да я активирате от страницата на Туитър, раздел "настройки".
  
  
• Програми за Mac OS X - TweetDeck, Spaz
  
  
• Програми за Windows - Snitter, Spaz, Twhirl
  
  
• Програми за Linux - Twitux, gTwitter, Spaz
  
  
• Програми за смартфони Nokia - Gravity - моята любима, Twibble, Twittix
  
  
• Програми за iPhone - Twitterrific, TwitterFon
  
  
• Програми за BlackBerry - Tiny Twitter, TwitterBerry

Интересни хора, които следвам:

• Джон Максуел - @johncmaxwell
  
  
• Майкъл Хаят - @MichaelHyatt
  
  
• Марк Дрискол - @PastorMark
  
  
• Макс Лукадо - @MaxLucado
  
  
• Крис Георгиев - @chrisgeorgiev
  
  
• Тодор Христов - @TodorChristov
  
  
• в-к Дневник - @dnevnik

Добри ръководства за работа с Туитър:

The Beginner’s Guide to Twitter

http://michaelhyatt.com/2008/05/the-beginners-guide-to-twitter.html

Людмил Арсов

Буквален превод на Библията?!?

Let's face the music!* Или както буквално биха превели някои учени-ентусиасти „нека лицето на музиката“. Чакай малко! Ама това нищо не означава!? Мда... Може би, защото превода НИКОГА не може да бъде буквален. Просто защото е превод, а не оригинал. Елементарно е.
Не можеш да преведеш буквално творбите на Шекспир на български. Не можеш да предадеш буквално страстта на Ботев на английски. Въпреки това има юнаци, които са решили, че с малко старогръцки, много речници и още повече желание ще направят буквален превод на Библията според оригинала.
Тук иде реч за предполагаемия „буквален превод“ на Библията на български език. Нямам намерение дори да започвам да се занимавам с текста на този „нов превод“ нито с хората, участващи в тази работа. Мисля, че Венци Стойков наскоро изложи доста обосновано своите научни аргументи.
Аз гръцки не зная. С българския се оправям. Английски и руски поразбирвам. Т.е. научна критика на този превод не мога да правя.
Това, което истински ме вълнува е защо след стотиците години реформация, защо след жертвата на лолардите, Уиклиф, Хус и хилядите мъченици дали живота си, за да може Библията да се чете на езика на народа ние се опитваме да крием Божието слово от хората? Как иначе да нарека превод, който ни предлага следния текст:
„А това казаха изпитвайки Го, за да имат да Го обвинят. А Исус долу навел се с пръст пишеше на земята. Но като продължиха питащи Го, изправи се и каза им: Безгрешният от вас пръв на нея да хвърли камък.“ За тези, които не могат да се досетят за какво става въпрос, това е Евангелие на Йоан 8:6-7. Не се притеснявайте, прочетете го няколко пъти. Досега няма човек, на който да съм показал тези стихове и той да е разбрал за какво става въпрос преди третото прочитане. И това са все хора, които са чели Библията. Представям си лицата на хората от улицата.
Църквата и в частност христовия последовател имаме една много важна цел: да представим разбираемо Евангелието на своите съвременници. Затова дойде кръщението в Святия Дух, за да бъдем свидетели, а денят на Петдесятница беше белязан от говоренето на езици, които пребиваващите в Ерусалим разбраха, за да може Бог да бъде прославен. По тази причина и дарбата говорене на разни езици е съпровождана от дарбата тълкуване на разни езици! Бог винаги е искал да бъде разбираем. Ние сме призовани към същото, защото ни е поверено най-голямото съкровище – вечния живот. Този вечен живот трябва да бъде споделен, а не скрит и завоалиран.
Чета тази осма глава на Йоан и много трудно разбирам. Това не е български език. Това не е български словоред. Този текст звучи като чужд и откъснат. Определено това не е текста, който бих дал на един човек, за да може той да се докосне до Божието слово, да го разбере.
Библията е свята книга. Библията е Книгата на книгите. Отношението ни към Божието слово трябва да бъде подобаващо. И макар никой превод да не е съвършен, това не дава право на всеки ентусиаст да се захване да превежда Библията, а още по-малко да претендира, че това е единствения и най-правилен текст.
Никой няма право да уронва престижа на Божието слово, но за съжаление такива анонимни инициативи правят точно това. Хора, целта ни е да привличаме хората, не да ги гоним!!!

* Let's face the music е идиоматичен израз, който на български означава "Нека приемем нещата такива, каквито са".