VipBrother – де го чукаш, де се пука!

Този път ме хванаха неподготвен, признавам си. От цялата кампания на „фамозното“ шоу гледах само финала – почти по принуждение. Бях в малка стая, където вървеше „брадъра“, на балкона лампата не работеше, а в тоалетната не ми се четеше. И така станах свидетел на драмата. Цяла Чалгабългария изпадна в ужас при обявяването на крайните резултати. И с право. Една „селянка“ (не знам как) събра sms-ите на хората и показа, че това шоу не е VipBrother, защото на БГ ВИП-овете им биха шута по доста грозен начин. Поредната излагация на хора, които иначе си придават важност и имат претенции и понеже в други случаи съм коментирал недоразумението BigBrother, днес просто ще напиша дълбоко-философските уроци, които научих от „големия“ финал на БашБайБрадър.

Урок №1
Столицата на Италия е Милано.
Е, нямаше как да започна с друго. Все пак, това е констатацията на идола на Чалгабългария.

Урок №2
Албанската метла е много опасно нещо.
Ако не вярвате, питайте Катето Евро.

Урок №3
Китаеца е „голям български мъж.
Това бяха думи на Крум Савов. Защо започвам да си мисля, че мъжете в БГ явно сме в криза?!

Урок №4
Когато една „селянка“ победи една ЧАЛГАзвезда, гласуването е манипулирано.
Затова овцете, присъстващи в студиото скандираха „мафия“.

Урок №5
Не е важно какъв си в същност. Важно е за какъв се представяш.
Това е движещия принцип на тази „игра“.

Когато набедените за звезди, започнаха да се изнасят ми стана тъжно. Ама не за победителката, защото тя има 100 000 лева да се утеши. Стана ми мъчно за дребните душици, които се представят за широко скроени, а се изнесоха като наакани, защото се оказа, че в тях няма нищо, което да е ВИП. Но най-мъчно ми стана за тези, които седмици наред са гледали това безумие, изпращали са sms-и и са попивали простотията и идиотщината, струяща от екрана. Ето това е наистина жалко, защото посятото от това предаване ще даде своя плод и той ще е горчив.

Не се заблуждавайте! Помнете, че не може да игнорирате Бога и да ви се размине. Човек винаги жъне това, което е посял.
Галатяните 6:7 (NLT)

PS - Извинявам се, че имам само пет урока, но все пак гледах само финала. ;)

Целеустремената църква - започна се!

Вчера беше първата ни среща за дискусии по книгата на Рик Уорън Целеустремената църква. Книгата е наистина страхотна и е ясно, че автора знае за какво говори. Мисля, че от тези дискусии ще се родят добри неща за църква Приятели. Доста съм доволен от активността и ангажираността на хората. Въпреки, че имаше няколко отсъстващи, дискусия се получи, но най-вече се задаваше въпроса как хубавите неща, за които четем могат да намерят приложение в Приятели.
Развълнуван съм като виждам ентусиазма и желанието на хората. Мисля, че книгата ще ни накара да се разтегнем в разбиранията си и да предизвикаме някои митове, които от години владеят в Църквата.
От срещата ми станаха ясни две неща. Първо, книгата ще ни бъде безкрайно полезна - за църквата и в личен план за всеки участник. Второ, надценихме възможностите си, като мислехме, че на събиране ще можем да отхвърляме по около 50-60 страници, а всъщност се справихме само с половината. Знам, че Бог ще употреби това начинание за доброто ни. Ето няколко от цитатите, които бяха отбелязани и направиха силно впечатление:
"Погрешният въпрос е: Какво ще накара църквата да расте? Правилният въпрос е: Какво пречи на църквата да расте?"
"Ние трябва да създаваме отворена за промени църковна култура".
"Ако чакате съвършени условия, никога няма да свършите нещо".
"Когато Бог води, Той също снабдява".
"Първата задача на ръководството е да определи мисията..."
Страхотна книга. Едно от нещата, които много ме зарадваха още докато четях бе, че някои от принципите, описани в книгата са част от ценостите на Приятели още от самото начало. А сега, четем тази книга. Колко е добре, че не нужно да откриваме топлата вода!
Предстои ни вълнуващо приключение и не мога да дочакам следващия четвъртък, за да говорим и мислим заедно.

...в цялата му пълнота!

Едно от най-тъжните места е зоологическата градина... поне за мен. Величествени, превъзходни птици, които са направени да реят облаците, да са господари на въздуха са поставени в клетки 3 на 5 метра. Дори не могат да разперят крилата си до край и тичат по земята като кокошки. Наистина жалка и тъжна картина. А, едно от най-абсурдните неща, че хората стоят отстрани и им се радват. Сякаш това е нещо хубаво!? Мисля си, колко много хора приличат на тези птици. Направени за много повече, но ограничени и живеещи много под възможностите си.

Божиите планове за нас са много повече. Понякога ние сами се осакатяваме, понякога оставяме другите да ни осакатят и не можем да достигнем пълния си потенциал. Не можем да разперим криле и да порим въздуха. Дори след като съм далеч от това място, продължавам да мисля, да се лутам...

Тези птици са толкова увредени от живота в клетката, че дори и да ги пуснат на свобода, шансът им да оцелеят е нищожен. Мисля си за това как комунизма, социализма, тъпизма и други видове „изми“ са ни повредили и осакатили. Сигурен съм, че можем да надмогнем „живота в клетката“, но за това се иска наистина да дадем свобода на Бог да работи в нас.

Мисля си за новите, модерните клетки в които рядко те вкарват насила, а по-често влизаш сам.. Те блестят и обещават безпроблемност и щастлив живот, а дават още повече празнота и объркване. И така, увлечени по лъскавото и евтиното пропиляваме Божествения потенциал. Лазим вместо да тичаме. Ходим по земята като кокошки, вместо да цепим въздуха с криле. И някак бавно и неусетно сами ограбваме себе си от вълнуващите неща, които Бог има за нас.

Но ако орлите и ястребите в зоологическата градина нямат избор, ние имаме! И ако на тях няма кой да им помогне, на нас има Кой!

Думите на Исус са силни и актуални и днес:
„Моята цел е да ви дам живота в цялата му пълнота!“
Евангелие от Йоан гл. 10, ст. 10 (New Living Translation)

ВЕЛИКО!

Още не мога да повярвам, че Бог ми е дал привилегията да съм част от нещо така ново, като църква Приятели. Още не сме това, което трябва да бъдем, но виждам хора, които са мотивирани, посветени и желаещи да видят Бог да прави нещо ново и добро в църквата. Всеки път, когато виждам лицата на хората в Приятели си казвам: „Страхотно е, че съм част от това...“ В мечтите и сънищата ми църквата никога не е била цифрово изражение, но винаги съм виждал лицата на хората в Приятели. Хора, които са радостни, защото живеят в стремеж да са по-близо до Исус, хора, които са радостни, защото са по-близо до Исус. Наистина е велико!

Покрай празниците (и най вече Велик-ден) реших да направя моята лична ТОП 10 класация за велики неща. Ето я:

1. Велико е, че след събота идва неделя и животът побеждава смъртта и греха.
2. Велико е да бъдеш част от това, което Бог върши в твоето време.
3. Велико е, че успехът на едно служение не зависи от хитрините и триковете, а от посвещението и зависимостта от Истината.
4. Велико е, че не е нужно да си сам, а можеш да работиш в екип.
5. Велико е, че Бог те свързва с правилните хора.
6. Велико е, че независимо колко опит имаш, Бог пак намира начин да те изненада.
7. Велико е, че Посланието не се променя, но начинът на предаване може да бъде различен.
8. Велико е, че Божиите стандарти не се променят без значение кои сме и къде се намираме.
9. Велико е семейството ти да те подкрепя в това, което правиш.
10. Велико е да знаеш, че Бог има много повече за теб от това, което си в момента.