23 август, 2007

1 септември - молитва за Джой Доусън


Джой Доусън е известна по целия свят със своето безкомпромисно и въздействащо служение.
Никога няма да забравя седмицата, в която тя преподаваше в библейското училище в Дания (DTS). Макар поученията да бяха на видео касети, се запечатаха дълбоко в мен. Книгата и Интнимно приятелство с Бога направи революция в живота ми.

От почти 15 години Джой страда от ужасни болки в гърба, които не отминават и дори се влошават. Семеен приятел на Джой и съпругът и Джим Доусън организира хора от цял свят да се молят Джой на 1 септември 2007 г. Отбелязвам го в календара си.
Господи, чакаме на Тебе, защото само Ти можеш!
Повече инфрмация (на английски) може да бъде намерена тук...

14 август, 2007

Стига вече подписки!

РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ - не, че това е полза ;)
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и "защитава" вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло - не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека - или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството - да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.