Това, което често пропускаме, докато гледаме или дискутираме случващото се или главните герои са ценностите и идеите, които ни се “проповядват”. Всяко едно такова шоу “проповядва”. Най-опасно е, когато не осъзнаваме това и позволяваме тези “проповеди” да формират или моделират мирогледа ни. За доста българи Survivor е ежедневна реалност, но без наличието на камери и организирани състезания. Просто живота е такъв. Ако някой не вярва да се качи на някой автобус от градския транспорт ;).
Години наред много българи живеят просто, за да оцеляват. Направили сме умението да оцеляваш национална черта. Проблема е, че развиваме манталитет и “лайфстайл” на оцеляване и това става част от природата ни. Философията за свързването на двата края става управляваща в живота ни.
Вярвам, че сме били създадени за нещо по-добро. Вярвам, че всеки човек (може да) има уникална съдба и може да остави значима диря чрез живота си. Вярвам, че Твореца, Бог ни е създал не просто да вегетираме, оцеляваме, лазим. Вярвам, че сме създадени, за да се развиваме, напредваме, творим, откриваме, изобретяваме. Проблема е, че ако мислим и живеем като сървайвъри, тогава единственото, което правим е да оцеляваме. Не остава място за творчество, за креативност.
Мисля, че “оцеляването” отнема от смисъла и радостта на живота. Ограбва съдържанието и потенциала ни.
Вярвам, че Бог иска да ни помогне да не бъдем просто оцеляващи. Бог иска да бъдем побеждаващи. Нали затова е писано, че човека бил създаден по Божий образ и подобие. Значи целта на живота ни не може да бъде оцеляване.
И така, отказвам да бъда поредния сървайвър в БГ. Искам повече. Отказвам битовизма да е движещата идея в живота ми. Има много повече.
Боже, помогни ми да не бъда просто сървайвър!
