Понякога Бог довежда в живота ти някой, който оставя дълбока и трайна диря. Някой, който се превръща в Божиите ръце и крака за теб. Един от тези хора за мен е Майк Макинтош. Днес, 24 март около 7:30 ч. Майк отиде да бъде с Господа. Дори не зная, дали точно така да го напиша, защото Майк винаги беше с Господа. Няма да забравя, как първият път, когато беше в България имах огромното притеснение да бъда с него, защото се боях, че Бог ще му открие всичките ми слабости и грехове. Като, че повечето от тях не се виждат и с просто око ;) Да, Бог му говореше така, както не съм виждал да го прави с друг. Или поне не по този силен и в същото време нежен начин.
Чувал съм много хора, които са говорили слова от Бога. Чувал съм много пророчества и водителства от Святия Дух, но в Майк имаше бащинска грижа и отношение на Божествена благодат и приемане, които те караха не само да чуеш думите, но и да ги приемеш, приложиш, изпълниш.
Майк виждаше в бъдещето. Не по този мистичен и псевдодуховен начин. Някак си, той съчетаваше дългогодишния си опит в най-различни области и конкретното водителство от Бога. Святият Дух използваше всичко това и живота на много хора беше докоснат по един удивителен начин.
Не знам дали някога ще бъда служител от калибъра на Майк, надявам се! Надявам се и аз да дам възможност на Исус да работи в мен всеки един ден и да ми говори. Но в мен завинаги ще остане примерът за един земен, достъпен и обикновен човек, който имаше забележителна близост с Господа, благост, състрадание и решимост да извърши цялата Божия воля.
Майк, Бог ме научи на безброй уроци чрез теб. Беше привилегия да те познавам и да служим рамо до рамо. Знам, че един ден ще те видя отново и заедно ще бъдем там, където е нашият добър Исус. Може би тогава ще успееш да ми върнеш за Шкембе чорбата, която те накарах да изядеш, както и за безбройните вълнения в колата по улиците на София.
Ще ми липсваш много, но пак ще се видим.
