10 декември, 2007

Понякога забравяме...

Вчера, (неделя, 9 декември) по един нелеп начин си отидоха няколко човека от базата на Младежи с мисия в Денвър, САЩ. Защо? Защото тези млади хора са били на най-доброто място, където можеш да бъдеш - в центъра на Божията воля.
Понякога се питаме защо се случват лоши неща на добрите хора? Защо тези, които разчитат на злото успяват, а други, които са посветили живота си да служат на хората страдат?
Може би, защото това е нормално в света, в който живеем.
Може би, защото колкото да говорим за мир, не може да има такъв без Княза на Мира.
Може би, защото истинското удовлетворение не идва от това колко имаш, а от това колко жертваш и защо.
Може би, защото когато изгубим живота си, само тогова можем да го намерим.
Истината е, че не знаем. Слава Богу, живота не се гради само на знание, а и на вяра.
Вяра в Един Добър Бог, Който се грижи за нас и прави най-доброто.
Не познавам човек, който да е минал през обучение в Младежи с мисия и това да не е променило живота му. Просто понякога забравяме думите на ап. Павел към неговия "духовен" син Тимотей:
"Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. "
2 Послание до Тимотей, 3 глава, 12 стих.