Не просто Survivor в BG

Поредното “култово” шоу “удари” родния ефир. Survivor BG – накрая ще оцелее само един! Мисля си, че понеже българина обича да гледа сеир към такива предавания ще има интерес. Това, което често пропускаме, докато гледаме или дискутираме случващото се или главните герои са ценностите и идеите, които ни се “проповядват”. Всяко едно такова шоу “проповядва”. Най-опасно е, когато не осъзнаваме това и позволяваме тези “проповеди” да формират или моделират мирогледа ни.

За доста българи Survivor е ежедневна реалност, но без наличието на камери и организирани състезания. Просто живота е такъв. Ако някой не вярва да се качи на някой автобус от градския транспорт ;).

Години наред много българи живеят просто, за да оцеляват. Направили сме умението да оцеляваш национална черта. Проблема е, че развиваме манталитет и “лайфстайл” на оцеляване и това става част от природата ни. Философията за свързването на двата края става управляваща в живота ни.

Вярвам, че сме били създадени за нещо по-добро. Вярвам, че всеки човек (може да) има уникална съдба и може да остави значима диря чрез живота си. Вярвам, че Твореца, Бог ни е създал не просто да вегетираме, оцеляваме, лазим. Вярвам, че сме създадени, за да се развиваме, напредваме, творим, откриваме, изобретяваме. Проблема е, че ако мислим и живеем като сървайвъри, тогава единственото, което правим е да оцеляваме. Не остава място за творчество, за креативност.

Мисля, че “оцеляването” отнема от смисъла и радостта на живота. Ограбва съдържанието и потенциала ни.

Вярвам, че Бог иска да ни помогне да не бъдем просто оцеляващи. Бог иска да бъдем побеждаващи. Нали затова е писано, че човека бил създаден по Божий образ и подобие. Значи целта на живота ни не може да бъде оцеляване.

И така, отказвам да бъда поредния сървайвър в БГ. Искам повече. Отказвам битовизма да е движещата идея в живота ми. Има много повече.

Боже, помогни ми да не бъда просто сървайвър!

Да нямаш утрешния ден...

Мисля, че е заложено във всеки един човек. Ние просто приемаме нещата за даденост, за закономерност. Живеем с отношението, сякаш ще ни има още 1000 години и когато се случи нещо неочаквано и ужасно изпадаме в шок.

Караш си колата, спираш и после... после край. Една стара сграда е сложила край на всичките планове, надежди, очаквания.

Колко ли пъти на ден спирам с колата си до такива сгради? Колко ли пъти на ден съм близо до инцидент или опасност без дори да разбирам това? А в същото време се ядосвам за глупости и хабя енергия за неща, в които има малко смисъл...

Сега разбирам малко по-добре думите на Исус Христос, когато казва, че не трябва да се безпокоя за утрешния ден (Матей 6:34). Аз нямам власт над утрешния ден. Аз нямам контрол над това, което може да се случи. Минавал съм безброй пъти под тази сграда на Алабин. Там можеше да съм аз.

Може ли човек да направи нещо, при такова развитие на събитията?

Това, над което имам власт е СЕГА.

Сега трябва да взимам правилните решения.

Сега трябва да давам най-доброто от себе.

Сега трябва да обичам тези, около мен.

Сега.

Не утре.

Аз нямам утрешния ден и затова трябва да се възползвам максимално от днешния.

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

Ето, че идва отново време да ни залее кампанията на "Големия брат".

Дори и да не гледаш това “шоу” е много трудно да не чуеш за неговите “герои”, да не видиш (уж случайно) снимките им по различни печатни издания. Но разбира се, най-пагубни си остават ценностите, които се проектират. Под прикритието на забавление и състезание много ясно се “проповядват” деструктивни идеи, които иначе ако някой публикува или изкаже сигурно ще бъде подведен под съдебна отговорност. Това ме кара да си задам въпроса, колко ли комисионни са били дадени, за да се осигури този медиен и (без)законов комфорт на предаването. Но за съжаление това е родната действителност.

Това, което ме дразни повече от всичко друго е, че това “шоу” е направено така, че да залага винаги на най-лошото в човека, да показва най-грозното, да експлоатира най-уродливото. Да, да! Чувал съм небивалицата: “Ние не си измисляме нищо! Просто показваме нещата такива, каквито са!” А любимата ми глупост е следната: “Случващото се в къщата, представлява българското общество в умалена версия.” Ако това е така, защо има кастинг? Защо не може да участва баба Гичка или чичо Пешо? Може би, защото споменатите от мен персонажи няма да привличат желания поток от SMS-и?

Предполага се, че победителя се избира от зрителите. Е, вярно, че съм вярващ, ама не чак толкова!

И така, приготви се българино да гласуваш! Зареждай предплатените карти, събирай пари, за да плащаш, а когато може да не те хванат, върти от служебния телефон. Твоят глас тежи! Твоят глас е важен! Не, че ще реши нещо. Просто е важно човек да си мисли, че е чут - пък било то и за най-голямата глупост на света.

Само недей да оставяш детето си пред екрана, докато върви BigBrother.

Един приятел веднъж ми каза, че ако нещо не е подходящо за гледане от децата му, най-вероятно не е подходящо и за самия него.

Дали бих оставил дъщеря си да гледа това “шоу”? За нищо на света. Явно и за мен няма да е подходящо.

Защо ли? Отговорът е прост.

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

Колелото на София

Ето я дъщеря ми как кара колело. Онзи ден бяхме в двора на училището, за да може да кара спокойно. Постоянно ми казваше: "Не ме дръж, мога сама!". А само преди месец трябваше да тичам по нея и да я държа, за да не падне. Е, падна няколко пъти, но всеки път става и продължава. Мисля си, че карането на колело има много сходства с духовния живот. 1. Много често започваш с помощни колела, но идва момент, когато осъзнаваш, че повече пречат, отколкото помагат. 2. Първоначално някой те държи и пази, за да не паднеш. 3. Когато започнеш да се оправяш сам идват и паданията, но важното е винаги да ставаш и да не се отказваш. 4. С времето идват умението и опита. 5. Понякога е хубаво да караш в група, друг път - сам. 6. За да ти е хубаво, когато караш и ти, и колелото трябва да сте в идеална форма. 7. Колкото и да си добър, никога не си застрахован от падания или произшествия. Много хора гледат на живота с Бога като някаква застраховка или просто начин да си гарантират успех. Ех, де да беше толкова лесно! Вместо това ние трябва да падаме, да ставаме, да търсиме помощ, да даваме помощ и въобще, да преминаваме през не винаги лесния процес на научаване с едничката цел - да бъдем променени.
Господи, дай ни сила винаги да се изправяме и да продължаваме напред!

Imax впечатления

Вчера със Светла отидохме да гледаме 3D филм в Мола - Дълбините на океана. Отне ми около час да я уверя, че "няма да дават, как акулите ни ядат" :)
Преживяването наистина си струваше. Хареса ми много, много повече от Т-Рекс. На излизане от залата, Светла ми каза, че след този филм спокойно някой може да говори на хората за съществуването на Бог.
За момент се замислих над този неворятен коментар!
Наистина, когато гледаш всички тези същества и перфектният начин, по който функционира живота не можеш да не се замислиш за Твореца. Гледам тези кадри, и се чудя колко много вяра се иска, за да мислиш, че всичката хармония и ред са плод на една експлозия в нищото и последвалата я еволюция (или мутациям;)). Вероятно много повече вяра, отколкото да вярваш в разумен Творец, сътворил света.
Е, всеки сам избира в какво вярва, но тези петдесетина минутки в залата с огромен екран ми помогнаха да видя Твореца, отразен в Неговото творение.

21 урока за основатели на църкви

Тези дни намерих един супер блог на човек, основал църква преди около 2 години. В своя пост, той споделя различни уроци, които е научил за този период и честно казано бях впечатлен. Принципите, които Гари Лемб споделя далеч надхвърлят църковната среда и са приложими и в други области като мениджмънт и човешки ресурси. Преводох ги и ги поствам, защото наистина смятам, че прочита си струва.
Ето ги и уроците:

1.) Ако наистина вярваш във видението за църквата, тогава 99% от решенията са вече взети. Това спестява много неприятности.

2.) Бог изпраща скеле. Когато строиш къща имаш нужда от скеле, но след като е построена къщата, скелето се маха. Бог ни изпрати СТРАХОТНИ и БЛАГОЧЕСТИВИ хора, които бяха скеле. Беше ми неприятно, че те ни напуснаха, но сега осъзнавам, че Бог ги бе изпратил за определено време и определена цел.

3.) МОЖЕШ да построиш църква без да имаш сграда. Всички ми казваха, че това е невъзможно при нас. Търсим сграда, за да сме готови, когато се появи, но липсата на сграда никога не е извинение за липса на растеж.

4.) Можеш да водиш хората в църквата, като живееш живота си С тях, а не като си НАД тях.

5.) Хората искат пастор, който от понеделник до съботае е същия, както в неделя.

6.) Не можеш да растеш като водач без да имаш ментори, които са по-напред от теб. Благодаря на Бог за тези хора в живота ми.

7.) Имам най-страхотната жена на света. Тя е най-страхотната пасторска съпруга, защото нейното служение е нашето семейство, а не църквата.

8.) Бог ЩЕ изпрати християни, които да са напълно отдадени на видението ти. Отне ми година да осъзная това.

9.) Търси хората, които не са желани в никоя църква и се моли Бог да ти ги изпраща.

10.) Бъди себе си. И да ме обичате, и да ме мразите – аз съм си аз. Много пастори се правят на това, което хората си мислят, че трябва да бъдат.

11.) Критикари ще има. Само несигурния водач има нужда да се защитава.

12.) Личния ти растеж трябва да изпреварва църквата.

13.) Бори се с всички сили, за да запазиш импулса на развитие. Това е ключово важно.

14.) Проповядвай видението ПОНЕ веднъж на два месеца. Мислиш си, че на хората им е омръзнало, но те не живеят с него както теб и постепенно видението се забравя.

15.) Основните ценности не са нещо записано на хартия. Те се нещо, което се живее.

16.) Имай постоянно и продължително видение.

17.) Ако не си приятел с хората, с които работиш, тогава те защо са там?

18.) Посветените членове на църквата я правят това, което е.

19.) Когато конфронтацията е неизбежне, тичай към нея.

20.) Обичай хората независимо от всичко.

21.) Става въпрос за две основни неща: Исус и хората.

Да търсиш Божествения потенциал

Библията е любимата ми книга. Преди няколко дни особено ме заинтригува една история в книгата Съдии 6 глава. Там се говори за един човек, който се казва Гидеон. Той е последната дупка на кавала - най-малкия син, в най-последното семейство от най-малкото племе израилтяни.
Когато Ангелът на Господа застана пред него го поздрави с думите: "Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!"
Разбира се, че Гидеон се очуди на това обръщение. Той не виждаше себе си по този начин. Но Бог го виждаше. Господ видя в него човек, който може да поведе и освободи цяла една нация. Именно в това е разликата.
Хората гледат на потекло, образование, финансово състояние, провали или успехи, но Бог вижда това, което можем да бъдем. Той вижда всичкото онова добро, което е вложил в нас и желае да го развие - в нас и в другите хора около нас.
Това би трябвало да промени начина, по който гледаме на себе си. Бог вижда в мен победител. Бог вижда в теб победител. Въпросът е дали ще изберем да гледаме като Него.
Това също трябва да промени начина, по който гледаме и на хората около нас. Толкова е лесно да се движим по течението и просто да налагаме калъпи на хората, да поставяме етикети, да заклеймяваме.
Божието желание е да гледаме като Него. Да виждаме Неговия потенциал, заложен в нас и хората наоколо.
Тогава много неща биха били различни.