Буквален превод на Библията?!?

Let's face the music!* Или както буквално биха превели някои учени-ентусиасти „нека лицето на музиката“. Чакай малко! Ама това нищо не означава!? Мда... Може би, защото превода НИКОГА не може да бъде буквален. Просто защото е превод, а не оригинал. Елементарно е.
Не можеш да преведеш буквално творбите на Шекспир на български. Не можеш да предадеш буквално страстта на Ботев на английски. Въпреки това има юнаци, които са решили, че с малко старогръцки, много речници и още повече желание ще направят буквален превод на Библията според оригинала.
Тук иде реч за предполагаемия „буквален превод“ на Библията на български език. Нямам намерение дори да започвам да се занимавам с текста на този „нов превод“ нито с хората, участващи в тази работа. Мисля, че Венци Стойков наскоро изложи доста обосновано своите научни аргументи.
Аз гръцки не зная. С българския се оправям. Английски и руски поразбирвам. Т.е. научна критика на този превод не мога да правя.
Това, което истински ме вълнува е защо след стотиците години реформация, защо след жертвата на лолардите, Уиклиф, Хус и хилядите мъченици дали живота си, за да може Библията да се чете на езика на народа ние се опитваме да крием Божието слово от хората? Как иначе да нарека превод, който ни предлага следния текст:
„А това казаха изпитвайки Го, за да имат да Го обвинят. А Исус долу навел се с пръст пишеше на земята. Но като продължиха питащи Го, изправи се и каза им: Безгрешният от вас пръв на нея да хвърли камък.“ За тези, които не могат да се досетят за какво става въпрос, това е Евангелие на Йоан 8:6-7. Не се притеснявайте, прочетете го няколко пъти. Досега няма човек, на който да съм показал тези стихове и той да е разбрал за какво става въпрос преди третото прочитане. И това са все хора, които са чели Библията. Представям си лицата на хората от улицата.
Църквата и в частност христовия последовател имаме една много важна цел: да представим разбираемо Евангелието на своите съвременници. Затова дойде кръщението в Святия Дух, за да бъдем свидетели, а денят на Петдесятница беше белязан от говоренето на езици, които пребиваващите в Ерусалим разбраха, за да може Бог да бъде прославен. По тази причина и дарбата говорене на разни езици е съпровождана от дарбата тълкуване на разни езици! Бог винаги е искал да бъде разбираем. Ние сме призовани към същото, защото ни е поверено най-голямото съкровище – вечния живот. Този вечен живот трябва да бъде споделен, а не скрит и завоалиран.
Чета тази осма глава на Йоан и много трудно разбирам. Това не е български език. Това не е български словоред. Този текст звучи като чужд и откъснат. Определено това не е текста, който бих дал на един човек, за да може той да се докосне до Божието слово, да го разбере.
Библията е свята книга. Библията е Книгата на книгите. Отношението ни към Божието слово трябва да бъде подобаващо. И макар никой превод да не е съвършен, това не дава право на всеки ентусиаст да се захване да превежда Библията, а още по-малко да претендира, че това е единствения и най-правилен текст.
Никой няма право да уронва престижа на Божието слово, но за съжаление такива анонимни инициативи правят точно това. Хора, целта ни е да привличаме хората, не да ги гоним!!!

* Let's face the music е идиоматичен израз, който на български означава "Нека приемем нещата такива, каквито са".

10 причини да не се мия или да не ходя на църква

Преди няколко дни, един приятел ми даде страхотен списък с причини, поради които да не се миеш. Когато се загледах видях, че това са чудесни причини да не ходиш на църква.
Ето ги:

10 причини да не се мия

1. Като дете ме караха на сила да се мия.
2. Хората, които правят сапуна често искат само парите ти.
3. Мия се на специални празници като Рождество и Възкресение.
4. Хората, които се мият са лицемери - мислят се за по-чисти от другите.
5. Има толкова различни видове сапун, не мога да реша кой е най-добрия.
6. Едно време се миех. После ми омръзна и затова спрях.
7. Никой от приятелите ми не се мие.
8. Банята не е достатъчно топла през зимата и достатъчно хладна през лятото.
9. Ще започна да се мия като поостарея и се поизцапам.
10. Нямам време за това.


10 причини да не ходя на църква

1. Като дете ме караха на сила да ходя на църква.
2. Хората, които водят църквата често искат само парите ти.
3. Ходя на църква на специални празници като Рождество и Възкресение.
4. Хората, които ходят на църква са лицемери - мислят се за по-чисти от другито.
5. Има толкова различни видове църкви, не мога да реша коя е най-добра.
6. Едно време ходех на църква. После ми омръзна и затова спрях.
7. Никой от приятелите ми не ходи на църква.
8. Църквата не е достатъчно топла през зимата и достатъчно хладна през лятото.
9. Ще започна да ходя на църква като поостарея и се "поизцапам".
10. Нямам време за това.

Нашата мисия е света

Мястото на Църквата е в света. Исус се молеше на Небесния Баща не да ни вземе от света, но да ни пази от лукавия (Йоан 17:15). Често обаче забравяме, че нашето пребиваване в този свят има цел. Но каква е тази цел? Ето няколко възможни отговора:

Ние сме тук, за да очакваме Второто пришествие на Господ Исус.
Ние сме тук, за да прославяме Бог чрез живота си.
Ние сме тук, за да бъдем сол и светлина в света.
Ние сме тук, за да устоим във вярата.
Ние сме тук да послужим за спасението на други хора

Макар и всеки един от тези отговори да съдържа истина, същинският въпрос е КАК ние постигаме всички тези неща. Как очакваме Второто пришествие? Как прославяме Бог чрез живота си? Как сме сол и светлина? Как устояваме във вярата? Как служим за спасение? В този въпрос, КАК и в отговора му се крие най-голямата ни слабост, защото не успяваме да пренесем, да преведем вечните истини на Библията на език, който е разбираем за хората. А това не е толкова трудно. Исус ни каза как. Повече от това, Той ни показа как.

Одобреният характер дава добри дела
В Матей 25:31-46 намираме една много интригуваща история, която често пренебрегваме или преиначаваме. Говорейки, за Времето на съд, Исус каза, че народите ще бъдат разделени отляво и отдясно на Него по един единствен признак – отношението, което хората са имали към гладните, жадните, болните, затворените, онеправданите. Това, което се търси в този съд е одобрен характер, а одобреният характер се проявява в дела на милосърдие и състрадание. Да! Не става въпрос за огнено проповядване, изобличение и посещение на църква. Става въпрос за добри дела, които са резултат от одобрен характер. Става въпрос за прислужване. Става въпрос за миене на нозе. Става въпрос за жертване. Става въпрос за състрадание и милосърдие. От всички вярващи които познавам, на знам да има някой жаден. Възможно е да има някой гладен. В болница – десетина. В затвора също не са много. Това ме навежда на мисълта, че този пасаж говори не само за хора, които вярват в Христос, а за всички хора. Ние сме призовани да показваме любов и състрадание към ВСИЧКИ хора. ВСИЧКИ!

Е, ние обичаме да дисквалифицираме хората по различни „духовни“ причини. Някои от най-популярните причини, които съм чувал са:

„Те са си виновни за състоянието, в което се намират.“

„Това са естествените последствия на греха.“

„Ако Бог не искаше те да са в това състояние, щеше да ги предпази.“

„Нямат вяра и затова не могат да получат Божиите обещания.“

Всъщност, си търсим извинения, за да не направим онова, което е правилно, а то е толкова важно, че Исус приравни отношението ни към тези хора с отношението ни към Самия Него.

Когато ние като християни не откликваме на нуждите на хората в този свят, ние не разпознаваме стойността, която Бог е поставил на тези хора. Забележете, този пасаж не говори за души. Както казваше един проповедник, ние християните обичаме душите, и мразим хората. Исус постави знак на равенство между Него, и хората в неравностойно положение и ако ние не поставим същия този знак в личния си живот и в църковната си философия рискуваме да се провалим в една от най-важните роли на Църквата.

Социалната отговорност на Църквата
Църквата има социална отговорност към обществото, от което е част. Точно това означават тези думи на Христос. Важно е да разбираме това, защото иначе над нас тегне угрозата да чуем думите: „Махнете се от Мен!“ Наистина страшни думи.

„Козите“ в тази история не могат да разберат, кога не са „послужили“ на Исус. Послужили? Не става въпрос за служения. Не става въпрос за отчитане на духовна дейност. Става въпрос за обикновените неща от живота. За елементарното състрадание, за грижата, за истинската любов проявени в живота ни. Това, което правим за хората в нужда е това, което правим за Исус. Това, което не правим за тях е това, което не правим за Исус. Тук е подходящо да си припомним думите, които Господ цитира от Стария Завет: „Милост искам, а не жертви и познаване на Бога – повече от всеизгаряния“ (Осия 6:6). Сигурен съм, че Бог иска нашето хваление, иска да пребъдваме в молитва, иска да бъдем хора на Словото, но ако всичко това не ни накара да показваме милост и да се грижим за хората в нужда – нещо не е наред с нашето християнство.

Време за действие
Какво можем да направим? Има толкова много неща, които можем да направим. Има толкова много нужди, които можем да посрещнем. Има толкова много хора, на които можем да помогнем. Само трябва да отворим очите си. Църквата като цяло и всеки един последовател на Христос имаме мисия, призив, цел, отговорност да бъдем помагащи ръце на хората в нужда. Ние сме призовани да променяме света. Нашата мисия е света, „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“! (Йоан 3:16)

Често се оправдаваме бездействието си с липсата на средства. Всъщност, единственото нещо, което може да ни спре да помагаме на хората е липсата на сърце.

Има толкова много нужди, толкова много проблеми, толкова много болести и ние не можем, не трябва да стоим бездейни. Ние имаме най-добрата новина на света – Благата вест, но благата вест никога не върви сама. Тя винаги пътува в комплект със състраданието, с любовта и милостта. Как можем да кажем на някой Благата вест, без да направим каквото можем за да му помогнем в неговото страдание или нужда? Как можем да проповядваме Евангелието ако не сме готови и не показваме милостта и благодатта на Евангелието?

Недей да отлагаш. Идва Рождество Христово. Преди 2000 години за едно семейство нямаше място в гостилниците и хотелите. Един човек обаче отвори обора си. И в този обор се роди Спасителя. Това стана най-известният обор на света.

Наистина, когато имаме сърце за хората, няма липса или недостатъчност, които да ни спрат, защото нашата мисия е света.

Людмил Арсов
за сп. Благовестител