Преместих се!

Здравейте приятели!

Блогът ми вече се премести на адрес:

http://arsov.wordpress.com/

Интервю за Лия

Интервю с п-р Людмил Арсов, църква Приятели

Защо трябва да посещаваме църква?

Църквата е институция, започната лично от Христос. Божият план за човек, който вярва в Бога, е той да бъде част от църква. Църквата (като библейско, а не като културно или архитектурно понятие) е оприличена на организъм, на Тяло. Ако човек е част от една църква, трябва да участва в живота й. Това означава, че не може да ходи там само “за здраве” или като залог против нещастия, или само на църковни и семейни празници.

В църквата се събираме за духовно израстване и обучение, за взаимна подкрепа и насърчение, а също и за да се научим да се смиряваме и да прощаваме, тъй като работим с други хора и постоянно се появяват ситуации, в които е нужна прошка.

Контекстът на духовния организъм е предпоставка за растеж. Християнинът трябва да ходи на църква, защото това ще подпомогне неговото духовно израстване. Разбира се няма 100% гаранция, че ако човек ходи на църква, ще израства, но това определено помага.

Като пастир предимно на млади хора, какво бихте казали на човек, който не желае да ходи на църква под претекст, че “в църквата има лицемери”?

Там, където са събрани хора, е неизбежно да има слабости и проблеми. Но пък ако не ходиш на църква, това не гарантира, че не си лицемер. За мен този тип аргументация винаги е бил малко странен и ми звучи като: “Автомобилите замърсяват природата, затова няма да карам кола!” Но дори и природозащитниците се качват на автобус или метро… Щом има хора, има и проблеми. Проблемите не се решават, като се изпразни църквата от хора, а като се работи за решаването им. Бих казал на такъв човек: намери църква, където нещо апелира към теб и понеже там със сигурност ще има проблеми, ти бъди различен. Бъди насърчаващ, бъди подкрепящ и така стани част от решението, а не част от проблема. Отсъствието от църква няма да те възвиси духовно, нито пък ще се окаже преимущество в християнския ти живот.

Какво губим, когато не ходим на църква?

Християнският живот се живее в контекста на Тялото Христово. Той не е предназначен нито за “самотни рейнджъри”, нито за духовни “супермени”. Нищо стойностно не се случва в живота на човека извън взаимоотношенията. Лишавайки се от църковни взаимоотношения, губиш една дълбочина на християнството си, която не може да дойде по друг начин. Губиш усета за съобразяване с хората около себе си. Губиш и насърчение, защото не виждаш как други хора се справят с трудностите и проблемите в живота. Губиш подкрепа в трудна ситуация… Да, Бог е с теб, но ненапразно е установил църквата, за да има място, където се изпълнява: “Един на друг теготите си носете” 1 и “Молете се един за друг” 2.

По какви критерии човек може да си избере подходяща за него църква?

Изборът на църква обикновено зависи от културата, възпитанието и възрастта на човека, но има някои много важни критерии. Важно е:

• Това да бъде църква, в която учението е основано на Библията.
• Да се чувстваш приет – да не си дискриминиран по някакъв белег.
• Да израстваш във вярата чрез темите и стила на проповедите.
• Музиката в нея да ти харесва, поне за младият човек това е важно.
• Да има извън богослужебни дейности, предназначени да послужат по специфичен начин на теб и семейството ти.

______________

1 Галатяни 6 глава 2 стих

2 Яков 5 глава 16 стих

Интервюто взе Даниела Енчева.

Повече по темата очаквайте в брой септември 2009 на списание Лия.

Виртуалният квартал на Червените фенери

Фактите

Немалко големи градове по света се „славят“ със своите квартали с червени фенери – места, където разврата и неморалността взимат най-различни форми и са предлагани като нормални услуги.

Но какво точно е порнографията?

Ето едно възможно определение: Писмени, визуални или аудио материали, описващи сексуален акт с цел възбуждане. Порнографията в световен мащаб е сериозна индустрия с милиарди долари годишни приходи.

С появата на Глобалната мрежа – Интернет – порнографската индустрия не остана назад и се възползва по всеки възможен начин от това съвременно средство на комуникация, създавайки виртуален квартал на Червените фенери.

Проучвания показват, че:

- Една пета от потребителите на Интернет посещават страници със сексуално съдържание.

- 18% от анкетираните, които посещават такива страници са семейни.

- Интернет порнографията е индустрия с приходи от над 56 милиарда долара годишно.

- В Интернет съществуват над 72 000 страници със сексуално съдържание.

- Страницата на Плейбой регистрира повече от 5 милиона посещения дневно.

- 25% от тиийнейджърите посещават страници със сексуално съдържание

- 70% от трафика в порнографски страници е в работно време.

- 83% от посетителите на порнографски страници са мъже.

- 70% от посетителите на порнографски страници пазят това в тайна.

Църквата не може да остане настрана от тази проблематика, ако иска да послужи ефективно на хората днес.

Проблем

Може би най-коварната характеристика на Интернет порнографията е, че се "консумира" насаме и може да бъде укривана дълго време. Естеството на Интернет – един човек – един компютър – предполага усамотеност при работа или забавление. Това изключване на реалната социална среда и заместването и с виртуална такава е предпоставка за безотговорни действия. Проучванията показват, че има пряка връзка между Интернет порнографията и социалните и сексуални проблеми в живота на човека. Посетителите на страници със сексуално съдържание са по-склонни към сексуално и несексуално рисково, дори престъпно поведение, което води до хронична депресия и неудовлетворение.

Решение

Както при много по-стари проблеми, с които Църквата се е сблъсквала има поне две възможни решения.

Първото е тотално анатемосване на Интернет и забраняване на хората да ползват Интернет въобще. Историята обаче ни показва, че никоя забрана на Църквата не е успяла да спре хората. За справка можем да видим, че Църквата е забранявала радиото, телевизията и ред други изобретения. В този случа важи народната поговорка, че с мръсната вода изхвърляме и бебето.

Второто решение е признаване на проблема и внимателна работа с хората, които се борят с него. Ключови елементи в работата с хора, борещи се с пристрастеност към сексуални материали са откритостта, грижата и търсенето на отговорност въз основа на здрави взаимоотношения.

В заключение няколко полезни съвета, за ползване на компютър в къщи или офиса, особено когато до него имат достъп и деца или тийнейждъри.

- Ограничете достъпът до такива страници чрез подходящи за това програми, но не разчитайте изцяло на тях. - Отговорността е ваша.

- Не дръжте компютъра в затворена стая, което дава възможност за усамотяване.

- Нека монитора не сочи към стената, за да може всичко на екрана да е видимо за минаващите.

- Ограничете достъпа, когато възрастните не са у дома.

- Научете подрастващите за опасността от този коварен грях. Тяхното себевладеене, направлявано и подхранвано до зрялост от родителите е единственото сигурно решение.

Людмил Арсов

за списание “Лия”

Twitter и един „модерен поп“

“Модерният поп” съм аз. Това е израз, който един човек преди време употреби по мой адрес, явно мислейки, че всеки който вярва в Бога трябва да е старомоден или може би ретро... не знам. И понеже не пасвах в тази негова представа измисли фразата “модерен поп”.

Когато в началото на 2008 г. се регистрирах към Туитър исках да използвам нещо, което е бързо и кратко като SMS, не поглъща толкова време като Facebook и ще ми позволи да получавам информация от близки, далечни, но при всички случаи интересни хора. Всичко това мога да правя благодарение на Туитър.

И понеже напоследък все повече хора ми задават въпроса: “Абе какъв е този Туитър?” Реших да напиша защо аз използвам Туитър и какво харесвам в тази услуга тип микроблог. Това по никакъв начин не е изчерпателно описание на услугата и всичките и възможности и е напълно вероятно да има неточности.

Може би първото нещо, което харесвам в Туитър е, че е микро. Бърз поглед върху постовете тук ще покаже, че не пускам често материали. Не, че не искам или нямам за какво да пиша. Просто ми трябва повече дисциплина. Туитър ми дава възможност да пускам инфо за себе си и интересни за мен неща, без да е необходимо да пиша прекалено дълго. Всяко съобщение в Туитър може да бъде само 140 знака, в които най-често отговаряш на въпроса: “Какво правиш?”

Прилича много на задаването на статус във Facebook или Skype. Когато често опресняваш своя статус хората, които те следват разбират какво правиш, мислиш, четеш в хронологичен ред или поне това, което искаш те да си мислят, че правиш ;)

Различните потребители могат да изберат да следят твоя статус, като натиснат бутона “follow” на твоята Туитър страница. Същото може да направиш и ти с тях. Хората, които следват твоя статус се наричат “followers” или последователи, а хората, които ти следваш се наричат “following” или такива, които ти следваш.

След като се направи регистрация, различни интересни или близки хора могат да бъдат намерени чрез функцията Find People от страницата на Туитър.

Един потребител може да опреснява своя статус почти неограничен брой пъти, но различни проучвания показват, че повече от 30 опреснявания на ден правят следването трудно и отказват хората от четене.

Важно е да помним, че Туитър е социална мрежа и средство за жива и неформална комуникация. Разбира се, има корпорации, фирми, отделни предприемачи, блогъри, които използват Туитър, за да генерират трафик към страниците си или за да представят нови продукти и услуги. Не това обаче прави Туитър толкова популярен. Трика е във възможността бързо и ефективно да споделяш лична информация, мисли и идеи. Точно както Джеймс Кърл Бък, който бил арестуван на анти правителствена демонстрация в Кайро, Египет но на път към затвора успял да изпрати своето съобщение до Туитър - “арестуван”. Една дума, която вероятно спасява живота му, заради шума, който се вдига около неговото задържане. След няколко дни г-н Бък отново опреснява своя статус - “свободен”. Повече за тази история, можете да прочетете тук

По-долу има информация, адреси и основна терминология в света на Туитър.

В заключение ще кажа, че Туитър е услуга, която ми дава възможност да контактувам с интересни хора по един по-неформален начин и да научавам много нови неща.

Ако решите да следите статуса на един “модерен поп”, можете да го направите ето тук http://twitter.com/ludmil

Надявам се да ви е поне толкова забавно, колкото и на мен.

Приятно чуруликане ;)

Основна терминология:

• Followers - хора, които следват твоя статус
  
  
• Following - хора, чийто статус следиш
  
  
• Hashtags - тематични потоци от информация, които се бележат със знак # преди думата, например #StarWars
  
  
• RT или ReTweet - препращане на интересна информация, от друг потребител
  
  
• DM или Direct Message - лично съобщение, което е невидимо за всички, освен за конкретния получател
  
  
• Reply - Отговор или лично обръщение към потребител, като текста е видим и за другите потребители.

Използване на услугата:

• От уеб интерфейс - http://twitter.com
  
  
• През SMS до номер +447624801423 - това е номер във Великобритания, поради липсата на такъв в България. Преди да използвате тази услуга, трябва да я активирате от страницата на Туитър, раздел "настройки".
  
  
• Програми за Mac OS X - TweetDeck, Spaz
  
  
• Програми за Windows - Snitter, Spaz, Twhirl
  
  
• Програми за Linux - Twitux, gTwitter, Spaz
  
  
• Програми за смартфони Nokia - Gravity - моята любима, Twibble, Twittix
  
  
• Програми за iPhone - Twitterrific, TwitterFon
  
  
• Програми за BlackBerry - Tiny Twitter, TwitterBerry

Интересни хора, които следвам:

• Джон Максуел - @johncmaxwell
  
  
• Майкъл Хаят - @MichaelHyatt
  
  
• Марк Дрискол - @PastorMark
  
  
• Макс Лукадо - @MaxLucado
  
  
• Крис Георгиев - @chrisgeorgiev
  
  
• Тодор Христов - @TodorChristov
  
  
• в-к Дневник - @dnevnik

Добри ръководства за работа с Туитър:

The Beginner’s Guide to Twitter

http://michaelhyatt.com/2008/05/the-beginners-guide-to-twitter.html

Людмил Арсов