ме дръж, мога сама!". А само преди месец трябваше да тичам по нея и да я държа, за да не падне. Е, падна няколко пъти, но всеки път става и продължава. Мисля си, че карането на колело има много сходства с духовния живот. 1. Много често започваш с помощни колела, но идва момент, когато осъзнаваш, че повече пречат, отколкото помагат. 2. Първоначално някой те държи и пази, за да не паднеш. 3. Когато започнеш да се оправяш сам идват и паданията, но важното е винаги да ставаш и да не се отказваш. 4. С времето идват умението и опита. 5. Понякога е хубаво да караш в група, друг път - сам. 6. За да ти е хубаво, когато караш и ти, и колелото трябва да сте в идеална форма. 7. Колкото и да си добър, никога не си застрахован от падания или произшествия. Много хора гледат на живота с Бога като някаква застраховка или просто начин да си гарантират успех. Ех, де да беше толкова лесно! Вместо това ние трябва да падаме, да ставаме, да търсиме помощ, да даваме помощ и въобще, да преминаваме през не винаги лесния процес на научаване с едничката цел - да бъдем променени.Господи, дай ни сила винаги да се изправяме и да продължаваме напред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар