Библията е любимата ми книга. Преди няколко дни особено ме заинтригува една история в книгата Съдии 6 глава. Там се говори за един човек, който се казва Гидеон. Той е последната дупка на кавала - най-малкия син, в най-последното семейство от най-малкото племе израилтяни.
Когато Ангелът на Господа застана пред него го поздрави с думите: "Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!"
Разбира се, че Гидеон се очуди на това обръщение. Той не виждаше себе си по този начин. Но Бог го виждаше. Господ видя в него човек, който може да поведе и освободи цяла една нация. Именно в това е разликата.
Хората гледат на потекло, образование, финансово състояние, провали или успехи, но Бог вижда това, което можем да бъдем. Той вижда всичкото онова добро, което е вложил в нас и желае да го развие - в нас и в другите хора около нас.
Това би трябвало да промени начина, по който гледаме на себе си. Бог вижда в мен победител. Бог вижда в теб победител. Въпросът е дали ще изберем да гледаме като Него.
Това също трябва да промени начина, по който гледаме и на хората около нас. Толкова е лесно да се движим по течението и просто да налагаме калъпи на хората, да поставяме етикети, да заклеймяваме.
Божието желание е да гледаме като Него. Да виждаме Неговия потенциал, заложен в нас и хората наоколо.
Тогава много неща биха били различни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар