Мисля, че е заложено във всеки един човек. Ние просто приемаме нещата за даденост, за закономерност. Живеем с отношението, сякаш ще ни има още 1000 години и когато се случи нещо неочаквано и ужасно изпадаме в шок.
Караш си колата, спираш и после... после край. Една стара сграда е сложила край на всичките планове, надежди, очаквания.
Колко ли пъти на ден спирам с колата си до такива сгради? Колко ли пъти на ден съм близо до инцидент или опасност без дори да разбирам това? А в същото време се ядосвам за глупости и хабя енергия за неща, в които има малко смисъл...
Сега разбирам малко по-добре думите на Исус Христос, когато казва, че не трябва да се безпокоя за утрешния ден (Матей 6:34). Аз нямам власт над утрешния ден. Аз нямам контрол над това, което може да се случи. Минавал съм безброй пъти под тази сграда на Алабин. Там можеше да съм аз.
Може ли човек да направи нещо, при такова развитие на събитията?
Това, над което имам власт е СЕГА.
Сега трябва да взимам правилните решения.
Сега трябва да давам най-доброто от себе.
Сега трябва да обичам тези, около мен.
Сега.
Не утре.
Аз нямам утрешния ден и затова трябва да се възползвам максимално от днешния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар