23 август, 2007

1 септември - молитва за Джой Доусън


Джой Доусън е известна по целия свят със своето безкомпромисно и въздействащо служение.
Никога няма да забравя седмицата, в която тя преподаваше в библейското училище в Дания (DTS). Макар поученията да бяха на видео касети, се запечатаха дълбоко в мен. Книгата и Интнимно приятелство с Бога направи революция в живота ми.

От почти 15 години Джой страда от ужасни болки в гърба, които не отминават и дори се влошават. Семеен приятел на Джой и съпругът и Джим Доусън организира хора от цял свят да се молят Джой на 1 септември 2007 г. Отбелязвам го в календара си.
Господи, чакаме на Тебе, защото само Ти можеш!
Повече инфрмация (на английски) може да бъде намерена тук...

14 август, 2007

Стига вече подписки!

РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ - не, че това е полза ;)
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и "защитава" вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло - не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека - или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството - да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.

03 юли, 2007

Притискан съм отвсякъде от неприятности, но не съм смазан и погубен. Объркан съм, но не спирам и не се отказвам. Преследван съм, но Бог никога не ме изоставя. Повалят ме, но ставам и продължавам напред. Чрез страданието това тяло постоянно участва в смъртта на Исус, за да може в същото това тяло да бъде видим и живота на Исус.

по 2 Коринтяни 4:9,10 NLT


Не спирай да преследваш Божиите цели!

12 май, 2007

ЧРД, Боно!

На 10 май беше рождения ден на една истинска и все още жива легенда - Боно. Боно е не само забележителен музикант и изпълнител, Боно е забележителен човек, който вярва в Исус Христос и никога не го е крил. Преди 15 години един приятел ми разказваше, как задено с Боно ходели на църква, молели се и т.н. Не можех да повярвам. Тогава смятах, че е невъзможно да си звезда и да имаш посветен на Бога живот. Е, не съм бил прав. Може. И мистър Боно е абсолютно доказателство за това. Подбрал съм някои негови цитати, които много ми харесват. ;)

"Колкото по-малко знаеш, толкова повече вярваш".

"Растоянието не определя кой е твоя брат. Църквата трябда да бъде съвестта на обществото на свободния пазар ако иска да има някакъв смисъл в този свят. И трябда да престане да се извинява и защитава."

"Това къде живееш не трябва да определя това дали да живееш."

"И този човек ме накара да спра. Каза ми: Спри да искаш от Бог да благослови това, което правиш. Стани част от това, което Бог прави, защото то е вече благословено."

"Уханието на свободата е същото като това, което имат бебетата на малките си главички."

"Всяка епоха има своите огромни морални провали. Ние може и да не ги виждаме, но децата ни ще ги видят."

"Какво да дам на Бог в замяна на благословенията, които е излял над мен? Ще издигна чашата на спасението - тост в Божия чест!"

"Дойде момент, когато почуствах, че Бог не търси милостиня. Той търси действие."

"Не е достатъчно да беснееш срещу лъжата. Трябда да я замениш с истината."

"Но чрез Христос ние имаме достъп до взаимоотношение лице в лице. В Стария завет имаше много поклонение и почит - вертикално взаимоотношение. В Новия завет поглеждаме насреща и виждаме Исус, който изглежда познат - хоризонтално взаимоотношение. Когата съберем двете, получаваме Кръста."

"Не се съмнявам. Нямам съмнения в Бог. В Него имам пълна вяра. Това, в което се съмнявам е религията."

"Аз съм приятел на Бога и заклет враг на сладникавото. Вярвам в благодатта, а не в кармата."

28 април, 2007

VipBrother – де го чукаш, де се пука!

Този път ме хванаха неподготвен, признавам си. От цялата кампания на „фамозното“ шоу гледах само финала – почти по принуждение. Бях в малка стая, където вървеше „брадъра“, на балкона лампата не работеше, а в тоалетната не ми се четеше. И така станах свидетел на драмата. Цяла Чалгабългария изпадна в ужас при обявяването на крайните резултати. И с право. Една „селянка“ (не знам как) събра sms-ите на хората и показа, че това шоу не е VipBrother, защото на БГ ВИП-овете им биха шута по доста грозен начин. Поредната излагация на хора, които иначе си придават важност и имат претенции и понеже в други случаи съм коментирал недоразумението BigBrother, днес просто ще напиша дълбоко-философските уроци, които научих от „големия“ финал на БашБайБрадър.

Урок №1
Столицата на Италия е Милано.
Е, нямаше как да започна с друго. Все пак, това е констатацията на идола на Чалгабългария.

Урок №2
Албанската метла е много опасно нещо.
Ако не вярвате, питайте Катето Евро.

Урок №3
Китаеца е „голям български мъж.
Това бяха думи на Крум Савов. Защо започвам да си мисля, че мъжете в БГ явно сме в криза?!

Урок №4
Когато една „селянка“ победи една ЧАЛГАзвезда, гласуването е манипулирано.
Затова овцете, присъстващи в студиото скандираха „мафия“.

Урок №5
Не е важно какъв си в същност. Важно е за какъв се представяш.
Това е движещия принцип на тази „игра“.

Когато набедените за звезди, започнаха да се изнасят ми стана тъжно. Ама не за победителката, защото тя има 100 000 лева да се утеши. Стана ми мъчно за дребните душици, които се представят за широко скроени, а се изнесоха като наакани, защото се оказа, че в тях няма нищо, което да е ВИП. Но най-мъчно ми стана за тези, които седмици наред са гледали това безумие, изпращали са sms-и и са попивали простотията и идиотщината, струяща от екрана. Ето това е наистина жалко, защото посятото от това предаване ще даде своя плод и той ще е горчив.

Не се заблуждавайте! Помнете, че не може да игнорирате Бога и да ви се размине. Човек винаги жъне това, което е посял.
Галатяните 6:7 (NLT)

PS - Извинявам се, че имам само пет урока, но все пак гледах само финала. ;)

13 април, 2007

Целеустремената църква - започна се!

Вчера беше първата ни среща за дискусии по книгата на Рик Уорън Целеустремената църква. Книгата е наистина страхотна и е ясно, че автора знае за какво говори. Мисля, че от тези дискусии ще се родят добри неща за църква Приятели. Доста съм доволен от активността и ангажираността на хората. Въпреки, че имаше няколко отсъстващи, дискусия се получи, но най-вече се задаваше въпроса как хубавите неща, за които четем могат да намерят приложение в Приятели.
Развълнуван съм като виждам ентусиазма и желанието на хората. Мисля, че книгата ще ни накара да се разтегнем в разбиранията си и да предизвикаме някои митове, които от години владеят в Църквата.
От срещата ми станаха ясни две неща. Първо, книгата ще ни бъде безкрайно полезна - за църквата и в личен план за всеки участник. Второ, надценихме възможностите си, като мислехме, че на събиране ще можем да отхвърляме по около 50-60 страници, а всъщност се справихме само с половината. Знам, че Бог ще употреби това начинание за доброто ни. Ето няколко от цитатите, които бяха отбелязани и направиха силно впечатление:
"Погрешният въпрос е: Какво ще накара църквата да расте? Правилният въпрос е: Какво пречи на църквата да расте?"
"Ние трябва да създаваме отворена за промени църковна култура".
"Ако чакате съвършени условия, никога няма да свършите нещо".
"Когато Бог води, Той също снабдява".
"Първата задача на ръководството е да определи мисията..."
Страхотна книга. Едно от нещата, които много ме зарадваха още докато четях бе, че някои от принципите, описани в книгата са част от ценостите на Приятели още от самото начало. А сега, четем тази книга. Колко е добре, че не нужно да откриваме топлата вода!
Предстои ни вълнуващо приключение и не мога да дочакам следващия четвъртък, за да говорим и мислим заедно.

10 април, 2007

...в цялата му пълнота!

Едно от най-тъжните места е зоологическата градина... поне за мен. Величествени, превъзходни птици, които са направени да реят облаците, да са господари на въздуха са поставени в клетки 3 на 5 метра. Дори не могат да разперят крилата си до край и тичат по земята като кокошки. Наистина жалка и тъжна картина. А, едно от най-абсурдните неща, че хората стоят отстрани и им се радват. Сякаш това е нещо хубаво!? Мисля си, колко много хора приличат на тези птици. Направени за много повече, но ограничени и живеещи много под възможностите си.

Божиите планове за нас са много повече. Понякога ние сами се осакатяваме, понякога оставяме другите да ни осакатят и не можем да достигнем пълния си потенциал. Не можем да разперим криле и да порим въздуха. Дори след като съм далеч от това място, продължавам да мисля, да се лутам...

Тези птици са толкова увредени от живота в клетката, че дори и да ги пуснат на свобода, шансът им да оцелеят е нищожен. Мисля си за това как комунизма, социализма, тъпизма и други видове „изми“ са ни повредили и осакатили. Сигурен съм, че можем да надмогнем „живота в клетката“, но за това се иска наистина да дадем свобода на Бог да работи в нас.

Мисля си за новите, модерните клетки в които рядко те вкарват насила, а по-често влизаш сам.. Те блестят и обещават безпроблемност и щастлив живот, а дават още повече празнота и объркване. И така, увлечени по лъскавото и евтиното пропиляваме Божествения потенциал. Лазим вместо да тичаме. Ходим по земята като кокошки, вместо да цепим въздуха с криле. И някак бавно и неусетно сами ограбваме себе си от вълнуващите неща, които Бог има за нас.

Но ако орлите и ястребите в зоологическата градина нямат избор, ние имаме! И ако на тях няма кой да им помогне, на нас има Кой!

Думите на Исус са силни и актуални и днес:
„Моята цел е да ви дам живота в цялата му пълнота!“
Евангелие от Йоан гл. 10, ст. 10 (New Living Translation)

07 април, 2007

ВЕЛИКО!

Още не мога да повярвам, че Бог ми е дал привилегията да съм част от нещо така ново, като църква Приятели. Още не сме това, което трябва да бъдем, но виждам хора, които са мотивирани, посветени и желаещи да видят Бог да прави нещо ново и добро в църквата. Всеки път, когато виждам лицата на хората в Приятели си казвам: „Страхотно е, че съм част от това...“ В мечтите и сънищата ми църквата никога не е била цифрово изражение, но винаги съм виждал лицата на хората в Приятели. Хора, които са радостни, защото живеят в стремеж да са по-близо до Исус, хора, които са радостни, защото са по-близо до Исус. Наистина е велико!

Покрай празниците (и най вече Велик-ден) реших да направя моята лична ТОП 10 класация за велики неща. Ето я:

  1. Велико е, че след събота идва неделя и животът побеждава смъртта и греха.
  2. Велико е да бъдеш част от това, което Бог върши в твоето време.
  3. Велико е, че успехът на едно служение не зависи от хитрините и триковете, а от посвещението и зависимостта от Истината.
  4. Велико е, че не е нужно да си сам, а можеш да работиш в екип.
  5. Велико е, че Бог те свързва с правилните хора.
  6. Велико е, че независимо колко опит имаш, Бог пак намира начин да те изненада.
  7. Велико е, че Посланието не се променя, но начинът на предаване може да бъде различен.
  8. Велико е, че Божиите стандарти не се променят без значение кои сме и къде се намираме.
  9. Велико е семейството ти да те подкрепя в това, което правиш.
  10. Велико е да знаеш, че Бог има много повече за теб от това, което си в момента.

24 март, 2007

Ще ми липсваш!

Той се наслаждаваше на близко взаимоотношение с Бога през целия си живот. И тогава внезапно изчезна, защото Бог го взе. Битие глава 5, стих 24 (NLT)

Понякога Бог довежда в живота ти някой, който оставя дълбока и трайна диря. Някой, който се превръща в Божиите ръце и крака за теб. Един от тези хора за мен е Майк Макинтош. Днес, 24 март около 7:30 ч. Майк отиде да бъде с Господа. Дори не зная, дали точно така да го напиша, защото Майк винаги беше с Господа. Няма да забравя, как първият път, когато беше в България имах огромното притеснение да бъда с него, защото се боях, че Бог ще му открие всичките ми слабости и грехове. Като, че повечето от тях не се виждат и с просто око ;) Да, Бог му говореше така, както не съм виждал да го прави с друг. Или поне не по този силен и в същото време нежен начин.

Чувал съм много хора, които са говорили слова от Бога. Чувал съм много пророчества и водителства от Святия Дух, но в Майк имаше бащинска грижа и отношение на Божествена благодат и приемане, които те караха не само да чуеш думите, но и да ги приемеш, приложиш, изпълниш.

Майк виждаше в бъдещето. Не по този мистичен и псевдодуховен начин. Някак си, той съчетаваше дългогодишния си опит в най-различни области и конкретното водителство от Бога. Святият Дух използваше всичко това и живота на много хора беше докоснат по един удивителен начин.

Не знам дали някога ще бъда служител от калибъра на Майк, надявам се! Надявам се и аз да дам възможност на Исус да работи в мен всеки един ден и да ми говори. Но в мен завинаги ще остане примерът за един земен, достъпен и обикновен човек, който имаше забележителна близост с Господа, благост, състрадание и решимост да извърши цялата Божия воля.

Майк, Бог ме научи на безброй уроци чрез теб. Беше привилегия да те познавам и да служим рамо до рамо. Знам, че един ден ще те видя отново и заедно ще бъдем там, където е нашият добър Исус. Може би тогава ще успееш да ми върнеш за Шкембе чорбата, която те накарах да изядеш, както и за безбройните вълнения в колата по улиците на София.

Ще ми липсваш много, но пак ще се видим.


09 октомври, 2006

Не просто Survivor в BG

Поредното “култово” шоу “удари” родния ефир. Survivor BG – накрая ще оцелее само един! Мисля си, че понеже българина обича да гледа сеир към такива предавания ще има интерес. Това, което често пропускаме, докато гледаме или дискутираме случващото се или главните герои са ценностите и идеите, които ни се “проповядват”. Всяко едно такова шоу “проповядва”. Най-опасно е, когато не осъзнаваме това и позволяваме тези “проповеди” да формират или моделират мирогледа ни.

За доста българи Survivor е ежедневна реалност, но без наличието на камери и организирани състезания. Просто живота е такъв. Ако някой не вярва да се качи на някой автобус от градския транспорт ;).

Години наред много българи живеят просто, за да оцеляват. Направили сме умението да оцеляваш национална черта. Проблема е, че развиваме манталитет и “лайфстайл” на оцеляване и това става част от природата ни. Философията за свързването на двата края става управляваща в живота ни.

Вярвам, че сме били създадени за нещо по-добро. Вярвам, че всеки човек (може да) има уникална съдба и може да остави значима диря чрез живота си. Вярвам, че Твореца, Бог ни е създал не просто да вегетираме, оцеляваме, лазим. Вярвам, че сме създадени, за да се развиваме, напредваме, творим, откриваме, изобретяваме. Проблема е, че ако мислим и живеем като сървайвъри, тогава единственото, което правим е да оцеляваме. Не остава място за творчество, за креативност.

Мисля, че “оцеляването” отнема от смисъла и радостта на живота. Ограбва съдържанието и потенциала ни.

Вярвам, че Бог иска да ни помогне да не бъдем просто оцеляващи. Бог иска да бъдем побеждаващи. Нали затова е писано, че човека бил създаден по Божий образ и подобие. Значи целта на живота ни не може да бъде оцеляване.

И така, отказвам да бъда поредния сървайвър в БГ. Искам повече. Отказвам битовизма да е движещата идея в живота ми. Има много повече.

Боже, помогни ми да не бъда просто сървайвър!

21 септември, 2006

Да нямаш утрешния ден...

Мисля, че е заложено във всеки един човек. Ние просто приемаме нещата за даденост, за закономерност. Живеем с отношението, сякаш ще ни има още 1000 години и когато се случи нещо неочаквано и ужасно изпадаме в шок.

Караш си колата, спираш и после... после край. Една стара сграда е сложила край на всичките планове, надежди, очаквания.

Колко ли пъти на ден спирам с колата си до такива сгради? Колко ли пъти на ден съм близо до инцидент или опасност без дори да разбирам това? А в същото време се ядосвам за глупости и хабя енергия за неща, в които има малко смисъл...

Сега разбирам малко по-добре думите на Исус Христос, когато казва, че не трябва да се безпокоя за утрешния ден (Матей 6:34). Аз нямам власт над утрешния ден. Аз нямам контрол над това, което може да се случи. Минавал съм безброй пъти под тази сграда на Алабин. Там можеше да съм аз.

Може ли човек да направи нещо, при такова развитие на събитията?

Това, над което имам власт е СЕГА.

Сега трябва да взимам правилните решения.

Сега трябва да давам най-доброто от себе.

Сега трябва да обичам тези, около мен.

Сега.

Не утре.

Аз нямам утрешния ден и затова трябва да се възползвам максимално от днешния.

08 септември, 2006

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

Ето, че идва отново време да ни залее кампанията на "Големия брат".

Дори и да не гледаш това “шоу” е много трудно да не чуеш за неговите “герои”, да не видиш (уж случайно) снимките им по различни печатни издания. Но разбира се, най-пагубни си остават ценностите, които се проектират. Под прикритието на забавление и състезание много ясно се “проповядват” деструктивни идеи, които иначе ако някой публикува или изкаже сигурно ще бъде подведен под съдебна отговорност. Това ме кара да си задам въпроса, колко ли комисионни са били дадени, за да се осигури този медиен и (без)законов комфорт на предаването. Но за съжаление това е родната действителност.

Това, което ме дразни повече от всичко друго е, че това “шоу” е направено така, че да залага винаги на най-лошото в човека, да показва най-грозното, да експлоатира най-уродливото. Да, да! Чувал съм небивалицата: “Ние не си измисляме нищо! Просто показваме нещата такива, каквито са!” А любимата ми глупост е следната: “Случващото се в къщата, представлява българското общество в умалена версия.” Ако това е така, защо има кастинг? Защо не може да участва баба Гичка или чичо Пешо? Може би, защото споменатите от мен персонажи няма да привличат желания поток от SMS-и?

Предполага се, че победителя се избира от зрителите. Е, вярно, че съм вярващ, ама не чак толкова!

И така, приготви се българино да гласуваш! Зареждай предплатените карти, събирай пари, за да плащаш, а когато може да не те хванат, върти от служебния телефон. Твоят глас тежи! Твоят глас е важен! Не, че ще реши нещо. Просто е важно човек да си мисли, че е чут - пък било то и за най-голямата глупост на света.

Само недей да оставяш детето си пред екрана, докато върви BigBrother.

Един приятел веднъж ми каза, че ако нещо не е подходящо за гледане от децата му, най-вероятно не е подходящо и за самия него.

Дали бих оставил дъщеря си да гледа това “шоу”? За нищо на света. Явно и за мен няма да е подходящо.

Защо ли? Отговорът е прост.

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

21 август, 2006

Колелото на София

Ето я дъщеря ми как кара колело. Онзи ден бяхме в двора на училището, за да може да кара спокойно. Постоянно ми казваше: "Не ме дръж, мога сама!". А само преди месец трябваше да тичам по нея и да я държа, за да не падне. Е, падна няколко пъти, но всеки път става и продължава. Мисля си, че карането на колело има много сходства с духовния живот. 1. Много често започваш с помощни колела, но идва момент, когато осъзнаваш, че повече пречат, отколкото помагат. 2. Първоначално някой те държи и пази, за да не паднеш. 3. Когато започнеш да се оправяш сам идват и паданията, но важното е винаги да ставаш и да не се отказваш. 4. С времето идват умението и опита. 5. Понякога е хубаво да караш в група, друг път - сам. 6. За да ти е хубаво, когато караш и ти, и колелото трябва да сте в идеална форма. 7. Колкото и да си добър, никога не си застрахован от падания или произшествия. Много хора гледат на живота с Бога като някаква застраховка или просто начин да си гарантират успех. Ех, де да беше толкова лесно! Вместо това ние трябва да падаме, да ставаме, да търсиме помощ, да даваме помощ и въобще, да преминаваме през не винаги лесния процес на научаване с едничката цел - да бъдем променени.
Господи, дай ни сила винаги да се изправяме и да продължаваме напред!

16 август, 2006

Imax впечатления

Вчера със Светла отидохме да гледаме 3D филм в Мола - Дълбините на океана. Отне ми около час да я уверя, че "няма да дават, как акулите ни ядат" :)
Преживяването наистина си струваше. Хареса ми много, много повече от Т-Рекс. На излизане от залата, Светла ми каза, че след този филм спокойно някой може да говори на хората за съществуването на Бог.
За момент се замислих над този неворятен коментар!
Наистина, когато гледаш всички тези същества и перфектният начин, по който функционира живота не можеш да не се замислиш за Твореца. Гледам тези кадри, и се чудя колко много вяра се иска, за да мислиш, че всичката хармония и ред са плод на една експлозия в нищото и последвалата я еволюция (или мутациям;)). Вероятно много повече вяра, отколкото да вярваш в разумен Творец, сътворил света.
Е, всеки сам избира в какво вярва, но тези петдесетина минутки в залата с огромен екран ми помогнаха да видя Твореца, отразен в Неговото творение.

11 август, 2006

21 урока за основатели на църкви

Тези дни намерих един супер блог на човек, основал църква преди около 2 години. В своя пост, той споделя различни уроци, които е научил за този период и честно казано бях впечатлен. Принципите, които Гари Лемб споделя далеч надхвърлят църковната среда и са приложими и в други области като мениджмънт и човешки ресурси. Преводох ги и ги поствам, защото наистина смятам, че прочита си струва.
Ето ги и уроците:

1.) Ако наистина вярваш във видението за църквата, тогава 99% от решенията са вече взети. Това спестява много неприятности.

2.) Бог изпраща скеле. Когато строиш къща имаш нужда от скеле, но след като е построена къщата, скелето се маха. Бог ни изпрати СТРАХОТНИ и БЛАГОЧЕСТИВИ хора, които бяха скеле. Беше ми неприятно, че те ни напуснаха, но сега осъзнавам, че Бог ги бе изпратил за определено време и определена цел.

3.) МОЖЕШ да построиш църква без да имаш сграда. Всички ми казваха, че това е невъзможно при нас. Търсим сграда, за да сме готови, когато се появи, но липсата на сграда никога не е извинение за липса на растеж.

4.) Можеш да водиш хората в църквата, като живееш живота си С тях, а не като си НАД тях.

5.) Хората искат пастор, който от понеделник до съботае е същия, както в неделя.

6.) Не можеш да растеш като водач без да имаш ментори, които са по-напред от теб. Благодаря на Бог за тези хора в живота ми.

7.) Имам най-страхотната жена на света. Тя е най-страхотната пасторска съпруга, защото нейното служение е нашето семейство, а не църквата.

8.) Бог ЩЕ изпрати християни, които да са напълно отдадени на видението ти. Отне ми година да осъзная това.

9.) Търси хората, които не са желани в никоя църква и се моли Бог да ти ги изпраща.

10.) Бъди себе си. И да ме обичате, и да ме мразите – аз съм си аз. Много пастори се правят на това, което хората си мислят, че трябва да бъдат.

11.) Критикари ще има. Само несигурния водач има нужда да се защитава.

12.) Личния ти растеж трябва да изпреварва църквата.

13.) Бори се с всички сили, за да запазиш импулса на развитие. Това е ключово важно.

14.) Проповядвай видението ПОНЕ веднъж на два месеца. Мислиш си, че на хората им е омръзнало, но те не живеят с него както теб и постепенно видението се забравя.

15.) Основните ценности не са нещо записано на хартия. Те се нещо, което се живее.

16.) Имай постоянно и продължително видение.

17.) Ако не си приятел с хората, с които работиш, тогава те защо са там?

18.) Посветените членове на църквата я правят това, което е.

19.) Когато конфронтацията е неизбежне, тичай към нея.

20.) Обичай хората независимо от всичко.

21.) Става въпрос за две основни неща: Исус и хората.

08 август, 2006

Да търсиш Божествения потенциал

Библията е любимата ми книга. Преди няколко дни особено ме заинтригува една история в книгата Съдии 6 глава. Там се говори за един човек, който се казва Гидеон. Той е последната дупка на кавала - най-малкия син, в най-последното семейство от най-малкото племе израилтяни.
Когато Ангелът на Господа застана пред него го поздрави с думите: "Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!"
Разбира се, че Гидеон се очуди на това обръщение. Той не виждаше себе си по този начин. Но Бог го виждаше. Господ видя в него човек, който може да поведе и освободи цяла една нация. Именно в това е разликата.
Хората гледат на потекло, образование, финансово състояние, провали или успехи, но Бог вижда това, което можем да бъдем. Той вижда всичкото онова добро, което е вложил в нас и желае да го развие - в нас и в другите хора около нас.
Това би трябвало да промени начина, по който гледаме на себе си. Бог вижда в мен победител. Бог вижда в теб победител. Въпросът е дали ще изберем да гледаме като Него.
Това също трябва да промени начина, по който гледаме и на хората около нас. Толкова е лесно да се движим по течението и просто да налагаме калъпи на хората, да поставяме етикети, да заклеймяваме.
Божието желание е да гледаме като Него. Да виждаме Неговия потенциал, заложен в нас и хората наоколо.
Тогава много неща биха били различни.