Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации

14 май, 2009

Twitter и един „модерен поп“


“Модерният поп” съм аз. Това е израз, който един човек преди време употреби по мой адрес, явно мислейки, че всеки който вярва в Бога трябва да е старомоден или може би ретро... не знам. И понеже не пасвах в тази негова представа измисли фразата “модерен поп”.


Когато в началото на 2008 г. се регистрирах към Туитър исках да използвам нещо, което е бързо и кратко като SMS, не поглъща толкова време като Facebook и ще ми позволи да получавам информация от близки, далечни, но при всички случаи интересни хора. Всичко това мога да правя благодарение на Туитър.


И понеже напоследък все повече хора ми задават въпроса: “Абе какъв е този Туитър?” Реших да напиша защо аз използвам Туитър и какво харесвам в тази услуга тип микроблог. Това по никакъв начин не е изчерпателно описание на услугата и всичките и възможности и е напълно вероятно да има неточности.


Може би първото нещо, което харесвам в Туитър е, че е микро. Бърз поглед върху постовете тук ще покаже, че не пускам често материали. Не, че не искам или нямам за какво да пиша. Просто ми трябва повече дисциплина. Туитър ми дава възможност да пускам инфо за себе си и интересни за мен неща, без да е необходимо да пиша прекалено дълго. Всяко съобщение в Туитър може да бъде само 140 знака, в които най-често отговаряш на въпроса: “Какво правиш?”


Прилича много на задаването на статус във Facebook или Skype. Когато често опресняваш своя статус хората, които те следват разбират какво правиш, мислиш, четеш в хронологичен ред или поне това, което искаш те да си мислят, че правиш ;)


Различните потребители могат да изберат да следят твоя статус, като натиснат бутона “follow” на твоята Туитър страница. Същото може да направиш и ти с тях. Хората, които следват твоя статус се наричат “followers” или последователи, а хората, които ти следваш се наричат “following” или такива, които ти следваш.


След като се направи регистрация, различни интересни или близки хора могат да бъдат намерени чрез функцията Find People от страницата на Туитър.


Един потребител може да опреснява своя статус почти неограничен брой пъти, но различни проучвания показват, че повече от 30 опреснявания на ден правят следването трудно и отказват хората от четене.


Важно е да помним, че Туитър е социална мрежа и средство за жива и неформална комуникация. Разбира се, има корпорации, фирми, отделни предприемачи, блогъри, които използват Туитър, за да генерират трафик към страниците си или за да представят нови продукти и услуги. Не това обаче прави Туитър толкова популярен. Трика е във възможността бързо и ефективно да споделяш лична информация, мисли и идеи. Точно както Джеймс Кърл Бък, който бил арестуван на анти правителствена демонстрация в Кайро, Египет но на път към затвора успял да изпрати своето съобщение до Туитър - “арестуван”. Една дума, която вероятно спасява живота му, заради шума, който се вдига около неговото задържане. След няколко дни г-н Бък отново опреснява своя статус - “свободен”. Повече за тази история, можете да прочетете тук


По-долу има информация, адреси и основна терминология в света на Туитър.


В заключение ще кажа, че Туитър е услуга, която ми дава възможност да контактувам с интересни хора по един по-неформален начин и да научавам много нови неща.


Ако решите да следите статуса на един “модерен поп”, можете да го направите ето тук http://twitter.com/ludmil


Надявам се да ви е поне толкова забавно, колкото и на мен.


Приятно чуруликане ;)


Основна терминология:


  • Followers - хора, които следват твоя статус

  • Following - хора, чийто статус следиш

  • Hashtags - тематични потоци от информация, които се бележат със знак # преди думата, например #StarWars

  • RT или ReTweet - препращане на интересна информация, от друг потребител

  • DM или Direct Message - лично съобщение, което е невидимо за всички, освен за конкретния получател

  • Reply - Отговор или лично обръщение към потребител, като текста е видим и за другите потребители.


Използване на услугата:


  • От уеб интерфейс - http://twitter.com

  • През SMS до номер +447624801423 - това е номер във Великобритания, поради липсата на такъв в България. Преди да използвате тази услуга, трябва да я активирате от страницата на Туитър, раздел "настройки".

  • Програми за Mac OS X - TweetDeck, Spaz

  • Програми за Windows - Snitter, Spaz, Twhirl

  • Програми за Linux - Twitux, gTwitter, Spaz

  • Програми за смартфони Nokia - Gravity - моята любима, Twibble, Twittix

  • Програми за iPhone - Twitterrific, TwitterFon

  • Програми за BlackBerry - Tiny Twitter, TwitterBerry


Интересни хора, които следвам:


  • Джон Максуел - @johncmaxwell

  • Майкъл Хаят - @MichaelHyatt

  • Марк Дрискол - @PastorMark

  • Макс Лукадо - @MaxLucado

  • Крис Георгиев - @chrisgeorgiev

  • Тодор Христов - @TodorChristov

  • в-к Дневник - @dnevnik



Добри ръководства за работа с Туитър:


The Beginner’s Guide to Twitter

http://michaelhyatt.com/2008/05/the-beginners-guide-to-twitter.html


Людмил Арсов


02 септември, 2007

Бог е добър!!!

Какво ли не ни се беше случвало, но колата още не се беше палила... до днес!
Истинско чудо е, че колата не гръмна или че не се получи някоя по-сериозна ситуация. Но, наистина Бог е добър и Той ни опази.
Пожарникарите и полицаите, които дойдоха на място казаха, че сме късметлии, но аз знам, че късмета няма нищо общо с това. Просто Бог е верен и добър - винаги!
От колата трудно ще стане пак кола, защото под предния капак всичко освен двигателя е стопено. От карбуратора не беше останало нищо, освен мрежестата метална част от въздушния филтър.
Може би най-хубавото нещо днес е, че толкова много хора ни се обадиха, за ни питат как сме и да предложат помощ. Църквата е страхотно нещо! Това са моментите, в които виждаш, че Бог е реален и работи.
Бог наистина е добър!

24 март, 2007

Ще ми липсваш!

Той се наслаждаваше на близко взаимоотношение с Бога през целия си живот. И тогава внезапно изчезна, защото Бог го взе. Битие глава 5, стих 24 (NLT)

Понякога Бог довежда в живота ти някой, който оставя дълбока и трайна диря. Някой, който се превръща в Божиите ръце и крака за теб. Един от тези хора за мен е Майк Макинтош. Днес, 24 март около 7:30 ч. Майк отиде да бъде с Господа. Дори не зная, дали точно така да го напиша, защото Майк винаги беше с Господа. Няма да забравя, как първият път, когато беше в България имах огромното притеснение да бъда с него, защото се боях, че Бог ще му открие всичките ми слабости и грехове. Като, че повечето от тях не се виждат и с просто око ;) Да, Бог му говореше така, както не съм виждал да го прави с друг. Или поне не по този силен и в същото време нежен начин.

Чувал съм много хора, които са говорили слова от Бога. Чувал съм много пророчества и водителства от Святия Дух, но в Майк имаше бащинска грижа и отношение на Божествена благодат и приемане, които те караха не само да чуеш думите, но и да ги приемеш, приложиш, изпълниш.

Майк виждаше в бъдещето. Не по този мистичен и псевдодуховен начин. Някак си, той съчетаваше дългогодишния си опит в най-различни области и конкретното водителство от Бога. Святият Дух използваше всичко това и живота на много хора беше докоснат по един удивителен начин.

Не знам дали някога ще бъда служител от калибъра на Майк, надявам се! Надявам се и аз да дам възможност на Исус да работи в мен всеки един ден и да ми говори. Но в мен завинаги ще остане примерът за един земен, достъпен и обикновен човек, който имаше забележителна близост с Господа, благост, състрадание и решимост да извърши цялата Божия воля.

Майк, Бог ме научи на безброй уроци чрез теб. Беше привилегия да те познавам и да служим рамо до рамо. Знам, че един ден ще те видя отново и заедно ще бъдем там, където е нашият добър Исус. Може би тогава ще успееш да ми върнеш за Шкембе чорбата, която те накарах да изядеш, както и за безбройните вълнения в колата по улиците на София.

Ще ми липсваш много, но пак ще се видим.


21 август, 2006

Колелото на София

Ето я дъщеря ми как кара колело. Онзи ден бяхме в двора на училището, за да може да кара спокойно. Постоянно ми казваше: "Не ме дръж, мога сама!". А само преди месец трябваше да тичам по нея и да я държа, за да не падне. Е, падна няколко пъти, но всеки път става и продължава. Мисля си, че карането на колело има много сходства с духовния живот. 1. Много често започваш с помощни колела, но идва момент, когато осъзнаваш, че повече пречат, отколкото помагат. 2. Първоначално някой те държи и пази, за да не паднеш. 3. Когато започнеш да се оправяш сам идват и паданията, но важното е винаги да ставаш и да не се отказваш. 4. С времето идват умението и опита. 5. Понякога е хубаво да караш в група, друг път - сам. 6. За да ти е хубаво, когато караш и ти, и колелото трябва да сте в идеална форма. 7. Колкото и да си добър, никога не си застрахован от падания или произшествия. Много хора гледат на живота с Бога като някаква застраховка или просто начин да си гарантират успех. Ех, де да беше толкова лесно! Вместо това ние трябва да падаме, да ставаме, да търсиме помощ, да даваме помощ и въобще, да преминаваме през не винаги лесния процес на научаване с едничката цел - да бъдем променени.
Господи, дай ни сила винаги да се изправяме и да продължаваме напред!

16 август, 2006

Imax впечатления

Вчера със Светла отидохме да гледаме 3D филм в Мола - Дълбините на океана. Отне ми около час да я уверя, че "няма да дават, как акулите ни ядат" :)
Преживяването наистина си струваше. Хареса ми много, много повече от Т-Рекс. На излизане от залата, Светла ми каза, че след този филм спокойно някой може да говори на хората за съществуването на Бог.
За момент се замислих над този неворятен коментар!
Наистина, когато гледаш всички тези същества и перфектният начин, по който функционира живота не можеш да не се замислиш за Твореца. Гледам тези кадри, и се чудя колко много вяра се иска, за да мислиш, че всичката хармония и ред са плод на една експлозия в нищото и последвалата я еволюция (или мутациям;)). Вероятно много повече вяра, отколкото да вярваш в разумен Творец, сътворил света.
Е, всеки сам избира в какво вярва, но тези петдесетина минутки в залата с огромен екран ми помогнаха да видя Твореца, отразен в Неговото творение.