Виртуалният квартал на Червените фенери

Фактите

Немалко големи градове по света се „славят“ със своите квартали с червени фенери – места, където разврата и неморалността взимат най-различни форми и са предлагани като нормални услуги.

Но какво точно е порнографията?

Ето едно възможно определение: Писмени, визуални или аудио материали, описващи сексуален акт с цел възбуждане. Порнографията в световен мащаб е сериозна индустрия с милиарди долари годишни приходи.

С появата на Глобалната мрежа – Интернет – порнографската индустрия не остана назад и се възползва по всеки възможен начин от това съвременно средство на комуникация, създавайки виртуален квартал на Червените фенери.

Проучвания показват, че:

- Една пета от потребителите на Интернет посещават страници със сексуално съдържание.

- 18% от анкетираните, които посещават такива страници са семейни.

- Интернет порнографията е индустрия с приходи от над 56 милиарда долара годишно.

- В Интернет съществуват над 72 000 страници със сексуално съдържание.

- Страницата на Плейбой регистрира повече от 5 милиона посещения дневно.

- 25% от тиийнейджърите посещават страници със сексуално съдържание

- 70% от трафика в порнографски страници е в работно време.

- 83% от посетителите на порнографски страници са мъже.

- 70% от посетителите на порнографски страници пазят това в тайна.

Църквата не може да остане настрана от тази проблематика, ако иска да послужи ефективно на хората днес.

Проблем

Може би най-коварната характеристика на Интернет порнографията е, че се "консумира" насаме и може да бъде укривана дълго време. Естеството на Интернет – един човек – един компютър – предполага усамотеност при работа или забавление. Това изключване на реалната социална среда и заместването и с виртуална такава е предпоставка за безотговорни действия. Проучванията показват, че има пряка връзка между Интернет порнографията и социалните и сексуални проблеми в живота на човека. Посетителите на страници със сексуално съдържание са по-склонни към сексуално и несексуално рисково, дори престъпно поведение, което води до хронична депресия и неудовлетворение.

Решение

Както при много по-стари проблеми, с които Църквата се е сблъсквала има поне две възможни решения.

Първото е тотално анатемосване на Интернет и забраняване на хората да ползват Интернет въобще. Историята обаче ни показва, че никоя забрана на Църквата не е успяла да спре хората. За справка можем да видим, че Църквата е забранявала радиото, телевизията и ред други изобретения. В този случа важи народната поговорка, че с мръсната вода изхвърляме и бебето.

Второто решение е признаване на проблема и внимателна работа с хората, които се борят с него. Ключови елементи в работата с хора, борещи се с пристрастеност към сексуални материали са откритостта, грижата и търсенето на отговорност въз основа на здрави взаимоотношения.

В заключение няколко полезни съвета, за ползване на компютър в къщи или офиса, особено когато до него имат достъп и деца или тийнейждъри.

- Ограничете достъпът до такива страници чрез подходящи за това програми, но не разчитайте изцяло на тях. - Отговорността е ваша.

- Не дръжте компютъра в затворена стая, което дава възможност за усамотяване.

- Нека монитора не сочи към стената, за да може всичко на екрана да е видимо за минаващите.

- Ограничете достъпа, когато възрастните не са у дома.

- Научете подрастващите за опасността от този коварен грях. Тяхното себевладеене, направлявано и подхранвано до зрялост от родителите е единственото сигурно решение.

Людмил Арсов

за списание “Лия”

Понякога забравяме...

Вчера, (неделя, 9 декември) по един нелеп начин си отидоха няколко човека от базата на Младежи с мисия в Денвър, САЩ. Защо? Защото тези млади хора са били на най-доброто място, където можеш да бъдеш - в центъра на Божията воля.
Понякога се питаме защо се случват лоши неща на добрите хора? Защо тези, които разчитат на злото успяват, а други, които са посветили живота си да служат на хората страдат?
Може би, защото това е нормално в света, в който живеем.
Може би, защото колкото да говорим за мир, не може да има такъв без Княза на Мира.
Може би, защото истинското удовлетворение не идва от това колко имаш, а от това колко жертваш и защо.
Може би, защото когато изгубим живота си, само тогова можем да го намерим.
Истината е, че не знаем. Слава Богу, живота не се гради само на знание, а и на вяра.
Вяра в Един Добър Бог, Който се грижи за нас и прави най-доброто.
Не познавам човек, който да е минал през обучение в Младежи с мисия и това да не е променило живота му. Просто понякога забравяме думите на ап. Павел към неговия "духовен" син Тимотей:
"Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. "
2 Послание до Тимотей, 3 глава, 12 стих.

Нарича се Небе!

Изборите си отидоха. Резултатите са известни. Не спирам обаче да се чудя как в нощта след изборите всички, които даваха пресконференция се оказаха победители. Едните броели съветници, другите кметове, третите сравнявали от миналата година, четвъртите.... Абе, всички са победители! Трябва да отбележа, че бе забавно да гледам всичките политици, „луксозни скъпи момчета“ (цитат от бТВ), лумпени и откровени недоразумения, които се излагаха с надути фрази и празни обещания, а накрая бате Бойко взе своето, а останалите просто се обявиха за победители. Но, не за това ми е думата днес. Това, което ме занимава тези дни е мястото на църквата в политиката и дали въобще има такова. Вярвам, че Бог призовава хора от и в различни сфери на обществото да Го следват. Вярвам, че човек, трябва да преследва Божествения план за своя живот. Вярвам, че като християни трябва да носим своята отговорност като граждани. Това, в което не вярвам е, че църквата трябва да се занимава с политика или да заема политическа позиция.

Примерът на Исус
Исус бе на Земята във време, което беше всичко друго, но не и спокойно. Римляните управляваха света. Евреите бяха под тяхно владение. Въпреки това, Исус нито веднъж не направи коментар, който да се отнася до политиката на Римската империя. Дори напротив! Когато беше запитан дали трябва да се плаща данък на Императора, (който е бил считан за жив бог) Исус отговори, „кесаровото на Кесаря, Божието на Бога“ (Мат. 22:21). Исус Христос изпрати учениците си не, за да организират стачни комитети и политически представителства, а за да проповядват Царството, да изцеляват болести, да изгонват бесове. Струва ми се, че днес много хора искат да строят свое царство, да имат авторско право над лекарството и да бъдат бос-ове. Какъв контраст!

Примерът на Павел
Какво да кажем за Павел, който вместо да изригне срещу неправдата на робството, върна избягалия роб Онисим на неговия господар, Филимон. А Филимон беше християнин. Хем християнин, хем робовладелец, хем... с домашна църква (най-вероятно ръководител там). Как е възможно това? Защо Павел каза, че ако някой е роб може да не търси освобождаване (1Кор. 7:20-22)? Защо апостола не порица тази несправедливост? Аз имам отговор за себе си. Исус и Павел (ерго и Църквата) имаха/имат една много по-важна задача – напредването на БОЖИЕТО царство. Ако най-добрият начин за разпространение на Божието царство бе политиката, Исус щеше да дойде не в образа на слуга, а в образа на управник.

Уроците на Историята
Задачата на Църквата е да достига, да променя, да трансформира обществото чрез промяна ОТВЪТРЕ НАВЪН. Никой политик и никоя политика не може да направи това. Тогава защо да се опитваме да принуждаваме Бог да благославя нашите идеи, вместо да преследваме Неговите? Защо да повтаряме грешките в историята, когато Църквата е била с основна роля в държавата? Защо да вървим по стъпките на Савонарола и Калвин в техните опити да направят небесен Ерусалим на Земята? И Флоренция, и Женева не успяха да изтърпят „християнското“ управление.

Църквата има мисия и тя е не да се оплита в политиката, а да достига недостигнатите, да прави ученици, да кръщава, да просветлява, да помага, да храни, да се грижи. Това, Църквата може да прави с помощта на политиците, но и въпреки тях, защото Църквата има на своя страна не друг, а Бог. Това, което най-много ме смущава, когато слушам много християни е липсата на елементарно разбиране на Божието царство. Основният принцип, върху който се гради Божието царство е благодатта. Благодатта променя всичко. Тази незаслужена, постоянна милост и добрина от Божия страна. Основният принцип, върху който се гради всяко земно царство е спазването на закона. Ето каква е фундаменталната разлика между двете, а от там и невъзможността да се постигнат „духовни“ цели чрез „плътски“ методи.

Да, ние трябва да се стремим да носим промяна в обществото и разбира се, че е нормално да искаме и да гласуваме за тези, които могат да създадат по-добри условия за живот и развитие. Трябва обаче да разберем, че не можем да пренесем вота си върху една, две или тридесет християнски партии и да очакваме Небето да слезе на Земята. Дори във всички нива на властта да има само християни, Небето няма да слезе на Земята. Просто ще се превърнем в „християнска“ форма на Афганистан, управляван от „християнски“ талибани. Е, сигурно има хора, които искат да живеят в „истинска християнска нация“. Спокойно! Такова животно няма! Но затова има място, което Исус приготвя за всички, които вярват в Него. Нарича се Небе.

*Снимки:
1. Бог мие нозете на човечеството - Lars Justinen, Justinen Creative Group
2. Савонарола - Уикипедия
3. Жан Калвин - Уикипедия

Стига вече подписки!

РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ - не, че това е полза ;)
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и "защитава" вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло - не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека - или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството - да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.

ЧРД, Боно!

На 10 май беше рождения ден на една истинска и все още жива легенда - Боно. Боно е не само забележителен музикант и изпълнител, Боно е забележителен човек, който вярва в Исус Христос и никога не го е крил. Преди 15 години един приятел ми разказваше, как задено с Боно ходели на църква, молели се и т.н. Не можех да повярвам. Тогава смятах, че е невъзможно да си звезда и да имаш посветен на Бога живот. Е, не съм бил прав. Може. И мистър Боно е абсолютно доказателство за това. Подбрал съм някои негови цитати, които много ми харесват. ;)

"Колкото по-малко знаеш, толкова повече вярваш".

"Растоянието не определя кой е твоя брат. Църквата трябда да бъде съвестта на обществото на свободния пазар ако иска да има някакъв смисъл в този свят. И трябда да престане да се извинява и защитава."

"Това къде живееш не трябва да определя това дали да живееш."

"И този човек ме накара да спра. Каза ми: Спри да искаш от Бог да благослови това, което правиш. Стани част от това, което Бог прави, защото то е вече благословено."

"Уханието на свободата е същото като това, което имат бебетата на малките си главички."

"Всяка епоха има своите огромни морални провали. Ние може и да не ги виждаме, но децата ни ще ги видят."

"Какво да дам на Бог в замяна на благословенията, които е излял над мен? Ще издигна чашата на спасението - тост в Божия чест!"

"Дойде момент, когато почуствах, че Бог не търси милостиня. Той търси действие."

"Не е достатъчно да беснееш срещу лъжата. Трябда да я замениш с истината."

"Но чрез Христос ние имаме достъп до взаимоотношение лице в лице. В Стария завет имаше много поклонение и почит - вертикално взаимоотношение. В Новия завет поглеждаме насреща и виждаме Исус, който изглежда познат - хоризонтално взаимоотношение. Когата съберем двете, получаваме Кръста."

"Не се съмнявам. Нямам съмнения в Бог. В Него имам пълна вяра. Това, в което се съмнявам е религията."

"Аз съм приятел на Бога и заклет враг на сладникавото. Вярвам в благодатта, а не в кармата."

VipBrother – де го чукаш, де се пука!

Този път ме хванаха неподготвен, признавам си. От цялата кампания на „фамозното“ шоу гледах само финала – почти по принуждение. Бях в малка стая, където вървеше „брадъра“, на балкона лампата не работеше, а в тоалетната не ми се четеше. И така станах свидетел на драмата. Цяла Чалгабългария изпадна в ужас при обявяването на крайните резултати. И с право. Една „селянка“ (не знам как) събра sms-ите на хората и показа, че това шоу не е VipBrother, защото на БГ ВИП-овете им биха шута по доста грозен начин. Поредната излагация на хора, които иначе си придават важност и имат претенции и понеже в други случаи съм коментирал недоразумението BigBrother, днес просто ще напиша дълбоко-философските уроци, които научих от „големия“ финал на БашБайБрадър.

Урок №1
Столицата на Италия е Милано.
Е, нямаше как да започна с друго. Все пак, това е констатацията на идола на Чалгабългария.

Урок №2
Албанската метла е много опасно нещо.
Ако не вярвате, питайте Катето Евро.

Урок №3
Китаеца е „голям български мъж.
Това бяха думи на Крум Савов. Защо започвам да си мисля, че мъжете в БГ явно сме в криза?!

Урок №4
Когато една „селянка“ победи една ЧАЛГАзвезда, гласуването е манипулирано.
Затова овцете, присъстващи в студиото скандираха „мафия“.

Урок №5
Не е важно какъв си в същност. Важно е за какъв се представяш.
Това е движещия принцип на тази „игра“.

Когато набедените за звезди, започнаха да се изнасят ми стана тъжно. Ама не за победителката, защото тя има 100 000 лева да се утеши. Стана ми мъчно за дребните душици, които се представят за широко скроени, а се изнесоха като наакани, защото се оказа, че в тях няма нищо, което да е ВИП. Но най-мъчно ми стана за тези, които седмици наред са гледали това безумие, изпращали са sms-и и са попивали простотията и идиотщината, струяща от екрана. Ето това е наистина жалко, защото посятото от това предаване ще даде своя плод и той ще е горчив.

Не се заблуждавайте! Помнете, че не може да игнорирате Бога и да ви се размине. Човек винаги жъне това, което е посял.
Галатяните 6:7 (NLT)

PS - Извинявам се, че имам само пет урока, но все пак гледах само финала. ;)

...в цялата му пълнота!

Едно от най-тъжните места е зоологическата градина... поне за мен. Величествени, превъзходни птици, които са направени да реят облаците, да са господари на въздуха са поставени в клетки 3 на 5 метра. Дори не могат да разперят крилата си до край и тичат по земята като кокошки. Наистина жалка и тъжна картина. А, едно от най-абсурдните неща, че хората стоят отстрани и им се радват. Сякаш това е нещо хубаво!? Мисля си, колко много хора приличат на тези птици. Направени за много повече, но ограничени и живеещи много под възможностите си.

Божиите планове за нас са много повече. Понякога ние сами се осакатяваме, понякога оставяме другите да ни осакатят и не можем да достигнем пълния си потенциал. Не можем да разперим криле и да порим въздуха. Дори след като съм далеч от това място, продължавам да мисля, да се лутам...

Тези птици са толкова увредени от живота в клетката, че дори и да ги пуснат на свобода, шансът им да оцелеят е нищожен. Мисля си за това как комунизма, социализма, тъпизма и други видове „изми“ са ни повредили и осакатили. Сигурен съм, че можем да надмогнем „живота в клетката“, но за това се иска наистина да дадем свобода на Бог да работи в нас.

Мисля си за новите, модерните клетки в които рядко те вкарват насила, а по-често влизаш сам.. Те блестят и обещават безпроблемност и щастлив живот, а дават още повече празнота и объркване. И така, увлечени по лъскавото и евтиното пропиляваме Божествения потенциал. Лазим вместо да тичаме. Ходим по земята като кокошки, вместо да цепим въздуха с криле. И някак бавно и неусетно сами ограбваме себе си от вълнуващите неща, които Бог има за нас.

Но ако орлите и ястребите в зоологическата градина нямат избор, ние имаме! И ако на тях няма кой да им помогне, на нас има Кой!

Думите на Исус са силни и актуални и днес:
„Моята цел е да ви дам живота в цялата му пълнота!“
Евангелие от Йоан гл. 10, ст. 10 (New Living Translation)

Не просто Survivor в BG

Поредното “култово” шоу “удари” родния ефир. Survivor BG – накрая ще оцелее само един! Мисля си, че понеже българина обича да гледа сеир към такива предавания ще има интерес. Това, което често пропускаме, докато гледаме или дискутираме случващото се или главните герои са ценностите и идеите, които ни се “проповядват”. Всяко едно такова шоу “проповядва”. Най-опасно е, когато не осъзнаваме това и позволяваме тези “проповеди” да формират или моделират мирогледа ни.

За доста българи Survivor е ежедневна реалност, но без наличието на камери и организирани състезания. Просто живота е такъв. Ако някой не вярва да се качи на някой автобус от градския транспорт ;).

Години наред много българи живеят просто, за да оцеляват. Направили сме умението да оцеляваш национална черта. Проблема е, че развиваме манталитет и “лайфстайл” на оцеляване и това става част от природата ни. Философията за свързването на двата края става управляваща в живота ни.

Вярвам, че сме били създадени за нещо по-добро. Вярвам, че всеки човек (може да) има уникална съдба и може да остави значима диря чрез живота си. Вярвам, че Твореца, Бог ни е създал не просто да вегетираме, оцеляваме, лазим. Вярвам, че сме създадени, за да се развиваме, напредваме, творим, откриваме, изобретяваме. Проблема е, че ако мислим и живеем като сървайвъри, тогава единственото, което правим е да оцеляваме. Не остава място за творчество, за креативност.

Мисля, че “оцеляването” отнема от смисъла и радостта на живота. Ограбва съдържанието и потенциала ни.

Вярвам, че Бог иска да ни помогне да не бъдем просто оцеляващи. Бог иска да бъдем побеждаващи. Нали затова е писано, че човека бил създаден по Божий образ и подобие. Значи целта на живота ни не може да бъде оцеляване.

И така, отказвам да бъда поредния сървайвър в БГ. Искам повече. Отказвам битовизма да е движещата идея в живота ми. Има много повече.

Боже, помогни ми да не бъда просто сървайвър!

Да нямаш утрешния ден...

Мисля, че е заложено във всеки един човек. Ние просто приемаме нещата за даденост, за закономерност. Живеем с отношението, сякаш ще ни има още 1000 години и когато се случи нещо неочаквано и ужасно изпадаме в шок.

Караш си колата, спираш и после... после край. Една стара сграда е сложила край на всичките планове, надежди, очаквания.

Колко ли пъти на ден спирам с колата си до такива сгради? Колко ли пъти на ден съм близо до инцидент или опасност без дори да разбирам това? А в същото време се ядосвам за глупости и хабя енергия за неща, в които има малко смисъл...

Сега разбирам малко по-добре думите на Исус Христос, когато казва, че не трябва да се безпокоя за утрешния ден (Матей 6:34). Аз нямам власт над утрешния ден. Аз нямам контрол над това, което може да се случи. Минавал съм безброй пъти под тази сграда на Алабин. Там можеше да съм аз.

Може ли човек да направи нещо, при такова развитие на събитията?

Това, над което имам власт е СЕГА.

Сега трябва да взимам правилните решения.

Сега трябва да давам най-доброто от себе.

Сега трябва да обичам тези, около мен.

Сега.

Не утре.

Аз нямам утрешния ден и затова трябва да се възползвам максимално от днешния.

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

Ето, че идва отново време да ни залее кампанията на "Големия брат".

Дори и да не гледаш това “шоу” е много трудно да не чуеш за неговите “герои”, да не видиш (уж случайно) снимките им по различни печатни издания. Но разбира се, най-пагубни си остават ценностите, които се проектират. Под прикритието на забавление и състезание много ясно се “проповядват” деструктивни идеи, които иначе ако някой публикува или изкаже сигурно ще бъде подведен под съдебна отговорност. Това ме кара да си задам въпроса, колко ли комисионни са били дадени, за да се осигури този медиен и (без)законов комфорт на предаването. Но за съжаление това е родната действителност.

Това, което ме дразни повече от всичко друго е, че това “шоу” е направено така, че да залага винаги на най-лошото в човека, да показва най-грозното, да експлоатира най-уродливото. Да, да! Чувал съм небивалицата: “Ние не си измисляме нищо! Просто показваме нещата такива, каквито са!” А любимата ми глупост е следната: “Случващото се в къщата, представлява българското общество в умалена версия.” Ако това е така, защо има кастинг? Защо не може да участва баба Гичка или чичо Пешо? Може би, защото споменатите от мен персонажи няма да привличат желания поток от SMS-и?

Предполага се, че победителя се избира от зрителите. Е, вярно, че съм вярващ, ама не чак толкова!

И така, приготви се българино да гласуваш! Зареждай предплатените карти, събирай пари, за да плащаш, а когато може да не те хванат, върти от служебния телефон. Твоят глас тежи! Твоят глас е важен! Не, че ще реши нещо. Просто е важно човек да си мисли, че е чут - пък било то и за най-голямата глупост на света.

Само недей да оставяш детето си пред екрана, докато върви BigBrother.

Един приятел веднъж ми каза, че ако нещо не е подходящо за гледане от децата му, най-вероятно не е подходящо и за самия него.

Дали бих оставил дъщеря си да гледа това “шоу”? За нищо на света. Явно и за мен няма да е подходящо.

Защо ли? Отговорът е прост.

BigBrother III - Грехота е да го гледаш!

Да търсиш Божествения потенциал

Библията е любимата ми книга. Преди няколко дни особено ме заинтригува една история в книгата Съдии 6 глава. Там се говори за един човек, който се казва Гидеон. Той е последната дупка на кавала - най-малкия син, в най-последното семейство от най-малкото племе израилтяни.
Когато Ангелът на Господа застана пред него го поздрави с думите: "Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!"
Разбира се, че Гидеон се очуди на това обръщение. Той не виждаше себе си по този начин. Но Бог го виждаше. Господ видя в него човек, който може да поведе и освободи цяла една нация. Именно в това е разликата.
Хората гледат на потекло, образование, финансово състояние, провали или успехи, но Бог вижда това, което можем да бъдем. Той вижда всичкото онова добро, което е вложил в нас и желае да го развие - в нас и в другите хора около нас.
Това би трябвало да промени начина, по който гледаме на себе си. Бог вижда в мен победител. Бог вижда в теб победител. Въпросът е дали ще изберем да гледаме като Него.
Това също трябва да промени начина, по който гледаме и на хората около нас. Толкова е лесно да се движим по течението и просто да налагаме калъпи на хората, да поставяме етикети, да заклеймяваме.
Божието желание е да гледаме като Него. Да виждаме Неговия потенциал, заложен в нас и хората наоколо.
Тогава много неща биха били различни.