Преместих се!

Здравейте приятели!

Блогът ми вече се премести на адрес:

http://arsov.wordpress.com/

Интервю за Лия

Интервю с п-р Людмил Арсов, църква Приятели

Защо трябва да посещаваме църква?

Църквата е институция, започната лично от Христос. Божият план за човек, който вярва в Бога, е той да бъде част от църква. Църквата (като библейско, а не като културно или архитектурно понятие) е оприличена на организъм, на Тяло. Ако човек е част от една църква, трябва да участва в живота й. Това означава, че не може да ходи там само “за здраве” или като залог против нещастия, или само на църковни и семейни празници.

В църквата се събираме за духовно израстване и обучение, за взаимна подкрепа и насърчение, а също и за да се научим да се смиряваме и да прощаваме, тъй като работим с други хора и постоянно се появяват ситуации, в които е нужна прошка.

Контекстът на духовния организъм е предпоставка за растеж. Християнинът трябва да ходи на църква, защото това ще подпомогне неговото духовно израстване. Разбира се няма 100% гаранция, че ако човек ходи на църква, ще израства, но това определено помага.

Като пастир предимно на млади хора, какво бихте казали на човек, който не желае да ходи на църква под претекст, че “в църквата има лицемери”?

Там, където са събрани хора, е неизбежно да има слабости и проблеми. Но пък ако не ходиш на църква, това не гарантира, че не си лицемер. За мен този тип аргументация винаги е бил малко странен и ми звучи като: “Автомобилите замърсяват природата, затова няма да карам кола!” Но дори и природозащитниците се качват на автобус или метро… Щом има хора, има и проблеми. Проблемите не се решават, като се изпразни църквата от хора, а като се работи за решаването им. Бих казал на такъв човек: намери църква, където нещо апелира към теб и понеже там със сигурност ще има проблеми, ти бъди различен. Бъди насърчаващ, бъди подкрепящ и така стани част от решението, а не част от проблема. Отсъствието от църква няма да те възвиси духовно, нито пък ще се окаже преимущество в християнския ти живот.

Какво губим, когато не ходим на църква?

Християнският живот се живее в контекста на Тялото Христово. Той не е предназначен нито за “самотни рейнджъри”, нито за духовни “супермени”. Нищо стойностно не се случва в живота на човека извън взаимоотношенията. Лишавайки се от църковни взаимоотношения, губиш една дълбочина на християнството си, която не може да дойде по друг начин. Губиш усета за съобразяване с хората около себе си. Губиш и насърчение, защото не виждаш как други хора се справят с трудностите и проблемите в живота. Губиш подкрепа в трудна ситуация… Да, Бог е с теб, но ненапразно е установил църквата, за да има място, където се изпълнява: “Един на друг теготите си носете” 1 и “Молете се един за друг” 2.

По какви критерии човек може да си избере подходяща за него църква?

Изборът на църква обикновено зависи от културата, възпитанието и възрастта на човека, но има някои много важни критерии. Важно е:

• Това да бъде църква, в която учението е основано на Библията.
• Да се чувстваш приет – да не си дискриминиран по някакъв белег.
• Да израстваш във вярата чрез темите и стила на проповедите.
• Музиката в нея да ти харесва, поне за младият човек това е важно.
• Да има извън богослужебни дейности, предназначени да послужат по специфичен начин на теб и семейството ти.

______________

1 Галатяни 6 глава 2 стих

2 Яков 5 глава 16 стих

Интервюто взе Даниела Енчева.

Повече по темата очаквайте в брой септември 2009 на списание Лия.

Виртуалният квартал на Червените фенери

Фактите

Немалко големи градове по света се „славят“ със своите квартали с червени фенери – места, където разврата и неморалността взимат най-различни форми и са предлагани като нормални услуги.

Но какво точно е порнографията?

Ето едно възможно определение: Писмени, визуални или аудио материали, описващи сексуален акт с цел възбуждане. Порнографията в световен мащаб е сериозна индустрия с милиарди долари годишни приходи.

С появата на Глобалната мрежа – Интернет – порнографската индустрия не остана назад и се възползва по всеки възможен начин от това съвременно средство на комуникация, създавайки виртуален квартал на Червените фенери.

Проучвания показват, че:

- Една пета от потребителите на Интернет посещават страници със сексуално съдържание.

- 18% от анкетираните, които посещават такива страници са семейни.

- Интернет порнографията е индустрия с приходи от над 56 милиарда долара годишно.

- В Интернет съществуват над 72 000 страници със сексуално съдържание.

- Страницата на Плейбой регистрира повече от 5 милиона посещения дневно.

- 25% от тиийнейджърите посещават страници със сексуално съдържание

- 70% от трафика в порнографски страници е в работно време.

- 83% от посетителите на порнографски страници са мъже.

- 70% от посетителите на порнографски страници пазят това в тайна.

Църквата не може да остане настрана от тази проблематика, ако иска да послужи ефективно на хората днес.

Проблем

Може би най-коварната характеристика на Интернет порнографията е, че се "консумира" насаме и може да бъде укривана дълго време. Естеството на Интернет – един човек – един компютър – предполага усамотеност при работа или забавление. Това изключване на реалната социална среда и заместването и с виртуална такава е предпоставка за безотговорни действия. Проучванията показват, че има пряка връзка между Интернет порнографията и социалните и сексуални проблеми в живота на човека. Посетителите на страници със сексуално съдържание са по-склонни към сексуално и несексуално рисково, дори престъпно поведение, което води до хронична депресия и неудовлетворение.

Решение

Както при много по-стари проблеми, с които Църквата се е сблъсквала има поне две възможни решения.

Първото е тотално анатемосване на Интернет и забраняване на хората да ползват Интернет въобще. Историята обаче ни показва, че никоя забрана на Църквата не е успяла да спре хората. За справка можем да видим, че Църквата е забранявала радиото, телевизията и ред други изобретения. В този случа важи народната поговорка, че с мръсната вода изхвърляме и бебето.

Второто решение е признаване на проблема и внимателна работа с хората, които се борят с него. Ключови елементи в работата с хора, борещи се с пристрастеност към сексуални материали са откритостта, грижата и търсенето на отговорност въз основа на здрави взаимоотношения.

В заключение няколко полезни съвета, за ползване на компютър в къщи или офиса, особено когато до него имат достъп и деца или тийнейждъри.

- Ограничете достъпът до такива страници чрез подходящи за това програми, но не разчитайте изцяло на тях. - Отговорността е ваша.

- Не дръжте компютъра в затворена стая, което дава възможност за усамотяване.

- Нека монитора не сочи към стената, за да може всичко на екрана да е видимо за минаващите.

- Ограничете достъпа, когато възрастните не са у дома.

- Научете подрастващите за опасността от този коварен грях. Тяхното себевладеене, направлявано и подхранвано до зрялост от родителите е единственото сигурно решение.

Людмил Арсов

за списание “Лия”

Twitter и един „модерен поп“

“Модерният поп” съм аз. Това е израз, който един човек преди време употреби по мой адрес, явно мислейки, че всеки който вярва в Бога трябва да е старомоден или може би ретро... не знам. И понеже не пасвах в тази негова представа измисли фразата “модерен поп”.

Когато в началото на 2008 г. се регистрирах към Туитър исках да използвам нещо, което е бързо и кратко като SMS, не поглъща толкова време като Facebook и ще ми позволи да получавам информация от близки, далечни, но при всички случаи интересни хора. Всичко това мога да правя благодарение на Туитър.

И понеже напоследък все повече хора ми задават въпроса: “Абе какъв е този Туитър?” Реших да напиша защо аз използвам Туитър и какво харесвам в тази услуга тип микроблог. Това по никакъв начин не е изчерпателно описание на услугата и всичките и възможности и е напълно вероятно да има неточности.

Може би първото нещо, което харесвам в Туитър е, че е микро. Бърз поглед върху постовете тук ще покаже, че не пускам често материали. Не, че не искам или нямам за какво да пиша. Просто ми трябва повече дисциплина. Туитър ми дава възможност да пускам инфо за себе си и интересни за мен неща, без да е необходимо да пиша прекалено дълго. Всяко съобщение в Туитър може да бъде само 140 знака, в които най-често отговаряш на въпроса: “Какво правиш?”

Прилича много на задаването на статус във Facebook или Skype. Когато често опресняваш своя статус хората, които те следват разбират какво правиш, мислиш, четеш в хронологичен ред или поне това, което искаш те да си мислят, че правиш ;)

Различните потребители могат да изберат да следят твоя статус, като натиснат бутона “follow” на твоята Туитър страница. Същото може да направиш и ти с тях. Хората, които следват твоя статус се наричат “followers” или последователи, а хората, които ти следваш се наричат “following” или такива, които ти следваш.

След като се направи регистрация, различни интересни или близки хора могат да бъдат намерени чрез функцията Find People от страницата на Туитър.

Един потребител може да опреснява своя статус почти неограничен брой пъти, но различни проучвания показват, че повече от 30 опреснявания на ден правят следването трудно и отказват хората от четене.

Важно е да помним, че Туитър е социална мрежа и средство за жива и неформална комуникация. Разбира се, има корпорации, фирми, отделни предприемачи, блогъри, които използват Туитър, за да генерират трафик към страниците си или за да представят нови продукти и услуги. Не това обаче прави Туитър толкова популярен. Трика е във възможността бързо и ефективно да споделяш лична информация, мисли и идеи. Точно както Джеймс Кърл Бък, който бил арестуван на анти правителствена демонстрация в Кайро, Египет но на път към затвора успял да изпрати своето съобщение до Туитър - “арестуван”. Една дума, която вероятно спасява живота му, заради шума, който се вдига около неговото задържане. След няколко дни г-н Бък отново опреснява своя статус - “свободен”. Повече за тази история, можете да прочетете тук

По-долу има информация, адреси и основна терминология в света на Туитър.

В заключение ще кажа, че Туитър е услуга, която ми дава възможност да контактувам с интересни хора по един по-неформален начин и да научавам много нови неща.

Ако решите да следите статуса на един “модерен поп”, можете да го направите ето тук http://twitter.com/ludmil

Надявам се да ви е поне толкова забавно, колкото и на мен.

Приятно чуруликане ;)

Основна терминология:

• Followers - хора, които следват твоя статус
  
  
• Following - хора, чийто статус следиш
  
  
• Hashtags - тематични потоци от информация, които се бележат със знак # преди думата, например #StarWars
  
  
• RT или ReTweet - препращане на интересна информация, от друг потребител
  
  
• DM или Direct Message - лично съобщение, което е невидимо за всички, освен за конкретния получател
  
  
• Reply - Отговор или лично обръщение към потребител, като текста е видим и за другите потребители.

Използване на услугата:

• От уеб интерфейс - http://twitter.com
  
  
• През SMS до номер +447624801423 - това е номер във Великобритания, поради липсата на такъв в България. Преди да използвате тази услуга, трябва да я активирате от страницата на Туитър, раздел "настройки".
  
  
• Програми за Mac OS X - TweetDeck, Spaz
  
  
• Програми за Windows - Snitter, Spaz, Twhirl
  
  
• Програми за Linux - Twitux, gTwitter, Spaz
  
  
• Програми за смартфони Nokia - Gravity - моята любима, Twibble, Twittix
  
  
• Програми за iPhone - Twitterrific, TwitterFon
  
  
• Програми за BlackBerry - Tiny Twitter, TwitterBerry

Интересни хора, които следвам:

• Джон Максуел - @johncmaxwell
  
  
• Майкъл Хаят - @MichaelHyatt
  
  
• Марк Дрискол - @PastorMark
  
  
• Макс Лукадо - @MaxLucado
  
  
• Крис Георгиев - @chrisgeorgiev
  
  
• Тодор Христов - @TodorChristov
  
  
• в-к Дневник - @dnevnik

Добри ръководства за работа с Туитър:

The Beginner’s Guide to Twitter

http://michaelhyatt.com/2008/05/the-beginners-guide-to-twitter.html

Людмил Арсов

Буквален превод на Библията?!?

Let's face the music!* Или както буквално биха превели някои учени-ентусиасти „нека лицето на музиката“. Чакай малко! Ама това нищо не означава!? Мда... Може би, защото превода НИКОГА не може да бъде буквален. Просто защото е превод, а не оригинал. Елементарно е.
Не можеш да преведеш буквално творбите на Шекспир на български. Не можеш да предадеш буквално страстта на Ботев на английски. Въпреки това има юнаци, които са решили, че с малко старогръцки, много речници и още повече желание ще направят буквален превод на Библията според оригинала.
Тук иде реч за предполагаемия „буквален превод“ на Библията на български език. Нямам намерение дори да започвам да се занимавам с текста на този „нов превод“ нито с хората, участващи в тази работа. Мисля, че Венци Стойков наскоро изложи доста обосновано своите научни аргументи.
Аз гръцки не зная. С българския се оправям. Английски и руски поразбирвам. Т.е. научна критика на този превод не мога да правя.
Това, което истински ме вълнува е защо след стотиците години реформация, защо след жертвата на лолардите, Уиклиф, Хус и хилядите мъченици дали живота си, за да може Библията да се чете на езика на народа ние се опитваме да крием Божието слово от хората? Как иначе да нарека превод, който ни предлага следния текст:
„А това казаха изпитвайки Го, за да имат да Го обвинят. А Исус долу навел се с пръст пишеше на земята. Но като продължиха питащи Го, изправи се и каза им: Безгрешният от вас пръв на нея да хвърли камък.“ За тези, които не могат да се досетят за какво става въпрос, това е Евангелие на Йоан 8:6-7. Не се притеснявайте, прочетете го няколко пъти. Досега няма човек, на който да съм показал тези стихове и той да е разбрал за какво става въпрос преди третото прочитане. И това са все хора, които са чели Библията. Представям си лицата на хората от улицата.
Църквата и в частност христовия последовател имаме една много важна цел: да представим разбираемо Евангелието на своите съвременници. Затова дойде кръщението в Святия Дух, за да бъдем свидетели, а денят на Петдесятница беше белязан от говоренето на езици, които пребиваващите в Ерусалим разбраха, за да може Бог да бъде прославен. По тази причина и дарбата говорене на разни езици е съпровождана от дарбата тълкуване на разни езици! Бог винаги е искал да бъде разбираем. Ние сме призовани към същото, защото ни е поверено най-голямото съкровище – вечния живот. Този вечен живот трябва да бъде споделен, а не скрит и завоалиран.
Чета тази осма глава на Йоан и много трудно разбирам. Това не е български език. Това не е български словоред. Този текст звучи като чужд и откъснат. Определено това не е текста, който бих дал на един човек, за да може той да се докосне до Божието слово, да го разбере.
Библията е свята книга. Библията е Книгата на книгите. Отношението ни към Божието слово трябва да бъде подобаващо. И макар никой превод да не е съвършен, това не дава право на всеки ентусиаст да се захване да превежда Библията, а още по-малко да претендира, че това е единствения и най-правилен текст.
Никой няма право да уронва престижа на Божието слово, но за съжаление такива анонимни инициативи правят точно това. Хора, целта ни е да привличаме хората, не да ги гоним!!!

* Let's face the music е идиоматичен израз, който на български означава "Нека приемем нещата такива, каквито са".

10 причини да не се мия или да не ходя на църква

Преди няколко дни, един приятел ми даде страхотен списък с причини, поради които да не се миеш. Когато се загледах видях, че това са чудесни причини да не ходиш на църква.
Ето ги:

10 причини да не се мия

1. Като дете ме караха на сила да се мия.
2. Хората, които правят сапуна често искат само парите ти.
3. Мия се на специални празници като Рождество и Възкресение.
4. Хората, които се мият са лицемери - мислят се за по-чисти от другите.
5. Има толкова различни видове сапун, не мога да реша кой е най-добрия.
6. Едно време се миех. После ми омръзна и затова спрях.
7. Никой от приятелите ми не се мие.
8. Банята не е достатъчно топла през зимата и достатъчно хладна през лятото.
9. Ще започна да се мия като поостарея и се поизцапам.
10. Нямам време за това.


10 причини да не ходя на църква

1. Като дете ме караха на сила да ходя на църква.
2. Хората, които водят църквата често искат само парите ти.
3. Ходя на църква на специални празници като Рождество и Възкресение.
4. Хората, които ходят на църква са лицемери - мислят се за по-чисти от другито.
5. Има толкова различни видове църкви, не мога да реша коя е най-добра.
6. Едно време ходех на църква. После ми омръзна и затова спрях.
7. Никой от приятелите ми не ходи на църква.
8. Църквата не е достатъчно топла през зимата и достатъчно хладна през лятото.
9. Ще започна да ходя на църква като поостарея и се "поизцапам".
10. Нямам време за това.

Нашата мисия е света

Мястото на Църквата е в света. Исус се молеше на Небесния Баща не да ни вземе от света, но да ни пази от лукавия (Йоан 17:15). Често обаче забравяме, че нашето пребиваване в този свят има цел. Но каква е тази цел? Ето няколко възможни отговора:

Ние сме тук, за да очакваме Второто пришествие на Господ Исус.
Ние сме тук, за да прославяме Бог чрез живота си.
Ние сме тук, за да бъдем сол и светлина в света.
Ние сме тук, за да устоим във вярата.
Ние сме тук да послужим за спасението на други хора

Макар и всеки един от тези отговори да съдържа истина, същинският въпрос е КАК ние постигаме всички тези неща. Как очакваме Второто пришествие? Как прославяме Бог чрез живота си? Как сме сол и светлина? Как устояваме във вярата? Как служим за спасение? В този въпрос, КАК и в отговора му се крие най-голямата ни слабост, защото не успяваме да пренесем, да преведем вечните истини на Библията на език, който е разбираем за хората. А това не е толкова трудно. Исус ни каза как. Повече от това, Той ни показа как.

Одобреният характер дава добри дела
В Матей 25:31-46 намираме една много интригуваща история, която често пренебрегваме или преиначаваме. Говорейки, за Времето на съд, Исус каза, че народите ще бъдат разделени отляво и отдясно на Него по един единствен признак – отношението, което хората са имали към гладните, жадните, болните, затворените, онеправданите. Това, което се търси в този съд е одобрен характер, а одобреният характер се проявява в дела на милосърдие и състрадание. Да! Не става въпрос за огнено проповядване, изобличение и посещение на църква. Става въпрос за добри дела, които са резултат от одобрен характер. Става въпрос за прислужване. Става въпрос за миене на нозе. Става въпрос за жертване. Става въпрос за състрадание и милосърдие. От всички вярващи които познавам, на знам да има някой жаден. Възможно е да има някой гладен. В болница – десетина. В затвора също не са много. Това ме навежда на мисълта, че този пасаж говори не само за хора, които вярват в Христос, а за всички хора. Ние сме призовани да показваме любов и състрадание към ВСИЧКИ хора. ВСИЧКИ!

Е, ние обичаме да дисквалифицираме хората по различни „духовни“ причини. Някои от най-популярните причини, които съм чувал са:

„Те са си виновни за състоянието, в което се намират.“

„Това са естествените последствия на греха.“

„Ако Бог не искаше те да са в това състояние, щеше да ги предпази.“

„Нямат вяра и затова не могат да получат Божиите обещания.“

Всъщност, си търсим извинения, за да не направим онова, което е правилно, а то е толкова важно, че Исус приравни отношението ни към тези хора с отношението ни към Самия Него.

Когато ние като християни не откликваме на нуждите на хората в този свят, ние не разпознаваме стойността, която Бог е поставил на тези хора. Забележете, този пасаж не говори за души. Както казваше един проповедник, ние християните обичаме душите, и мразим хората. Исус постави знак на равенство между Него, и хората в неравностойно положение и ако ние не поставим същия този знак в личния си живот и в църковната си философия рискуваме да се провалим в една от най-важните роли на Църквата.

Социалната отговорност на Църквата
Църквата има социална отговорност към обществото, от което е част. Точно това означават тези думи на Христос. Важно е да разбираме това, защото иначе над нас тегне угрозата да чуем думите: „Махнете се от Мен!“ Наистина страшни думи.

„Козите“ в тази история не могат да разберат, кога не са „послужили“ на Исус. Послужили? Не става въпрос за служения. Не става въпрос за отчитане на духовна дейност. Става въпрос за обикновените неща от живота. За елементарното състрадание, за грижата, за истинската любов проявени в живота ни. Това, което правим за хората в нужда е това, което правим за Исус. Това, което не правим за тях е това, което не правим за Исус. Тук е подходящо да си припомним думите, които Господ цитира от Стария Завет: „Милост искам, а не жертви и познаване на Бога – повече от всеизгаряния“ (Осия 6:6). Сигурен съм, че Бог иска нашето хваление, иска да пребъдваме в молитва, иска да бъдем хора на Словото, но ако всичко това не ни накара да показваме милост и да се грижим за хората в нужда – нещо не е наред с нашето християнство.

Време за действие
Какво можем да направим? Има толкова много неща, които можем да направим. Има толкова много нужди, които можем да посрещнем. Има толкова много хора, на които можем да помогнем. Само трябва да отворим очите си. Църквата като цяло и всеки един последовател на Христос имаме мисия, призив, цел, отговорност да бъдем помагащи ръце на хората в нужда. Ние сме призовани да променяме света. Нашата мисия е света, „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“! (Йоан 3:16)

Често се оправдаваме бездействието си с липсата на средства. Всъщност, единственото нещо, което може да ни спре да помагаме на хората е липсата на сърце.

Има толкова много нужди, толкова много проблеми, толкова много болести и ние не можем, не трябва да стоим бездейни. Ние имаме най-добрата новина на света – Благата вест, но благата вест никога не върви сама. Тя винаги пътува в комплект със състраданието, с любовта и милостта. Как можем да кажем на някой Благата вест, без да направим каквото можем за да му помогнем в неговото страдание или нужда? Как можем да проповядваме Евангелието ако не сме готови и не показваме милостта и благодатта на Евангелието?

Недей да отлагаш. Идва Рождество Христово. Преди 2000 години за едно семейство нямаше място в гостилниците и хотелите. Един човек обаче отвори обора си. И в този обор се роди Спасителя. Това стана най-известният обор на света.

Наистина, когато имаме сърце за хората, няма липса или недостатъчност, които да ни спрат, защото нашата мисия е света.

Людмил Арсов
за сп. Благовестител

Понякога забравяме...

Вчера, (неделя, 9 декември) по един нелеп начин си отидоха няколко човека от базата на Младежи с мисия в Денвър, САЩ. Защо? Защото тези млади хора са били на най-доброто място, където можеш да бъдеш - в центъра на Божията воля.
Понякога се питаме защо се случват лоши неща на добрите хора? Защо тези, които разчитат на злото успяват, а други, които са посветили живота си да служат на хората страдат?
Може би, защото това е нормално в света, в който живеем.
Може би, защото колкото да говорим за мир, не може да има такъв без Княза на Мира.
Може би, защото истинското удовлетворение не идва от това колко имаш, а от това колко жертваш и защо.
Може би, защото когато изгубим живота си, само тогова можем да го намерим.
Истината е, че не знаем. Слава Богу, живота не се гради само на знание, а и на вяра.
Вяра в Един Добър Бог, Който се грижи за нас и прави най-доброто.
Не познавам човек, който да е минал през обучение в Младежи с мисия и това да не е променило живота му. Просто понякога забравяме думите на ап. Павел към неговия "духовен" син Тимотей:
"Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. "
2 Послание до Тимотей, 3 глава, 12 стих.

Нарича се Небе!

Изборите си отидоха. Резултатите са известни. Не спирам обаче да се чудя как в нощта след изборите всички, които даваха пресконференция се оказаха победители. Едните броели съветници, другите кметове, третите сравнявали от миналата година, четвъртите.... Абе, всички са победители! Трябва да отбележа, че бе забавно да гледам всичките политици, „луксозни скъпи момчета“ (цитат от бТВ), лумпени и откровени недоразумения, които се излагаха с надути фрази и празни обещания, а накрая бате Бойко взе своето, а останалите просто се обявиха за победители. Но, не за това ми е думата днес. Това, което ме занимава тези дни е мястото на църквата в политиката и дали въобще има такова. Вярвам, че Бог призовава хора от и в различни сфери на обществото да Го следват. Вярвам, че човек, трябва да преследва Божествения план за своя живот. Вярвам, че като християни трябва да носим своята отговорност като граждани. Това, в което не вярвам е, че църквата трябва да се занимава с политика или да заема политическа позиция.

Примерът на Исус
Исус бе на Земята във време, което беше всичко друго, но не и спокойно. Римляните управляваха света. Евреите бяха под тяхно владение. Въпреки това, Исус нито веднъж не направи коментар, който да се отнася до политиката на Римската империя. Дори напротив! Когато беше запитан дали трябва да се плаща данък на Императора, (който е бил считан за жив бог) Исус отговори, „кесаровото на Кесаря, Божието на Бога“ (Мат. 22:21). Исус Христос изпрати учениците си не, за да организират стачни комитети и политически представителства, а за да проповядват Царството, да изцеляват болести, да изгонват бесове. Струва ми се, че днес много хора искат да строят свое царство, да имат авторско право над лекарството и да бъдат бос-ове. Какъв контраст!

Примерът на Павел
Какво да кажем за Павел, който вместо да изригне срещу неправдата на робството, върна избягалия роб Онисим на неговия господар, Филимон. А Филимон беше християнин. Хем християнин, хем робовладелец, хем... с домашна църква (най-вероятно ръководител там). Как е възможно това? Защо Павел каза, че ако някой е роб може да не търси освобождаване (1Кор. 7:20-22)? Защо апостола не порица тази несправедливост? Аз имам отговор за себе си. Исус и Павел (ерго и Църквата) имаха/имат една много по-важна задача – напредването на БОЖИЕТО царство. Ако най-добрият начин за разпространение на Божието царство бе политиката, Исус щеше да дойде не в образа на слуга, а в образа на управник.

Уроците на Историята
Задачата на Църквата е да достига, да променя, да трансформира обществото чрез промяна ОТВЪТРЕ НАВЪН. Никой политик и никоя политика не може да направи това. Тогава защо да се опитваме да принуждаваме Бог да благославя нашите идеи, вместо да преследваме Неговите? Защо да повтаряме грешките в историята, когато Църквата е била с основна роля в държавата? Защо да вървим по стъпките на Савонарола и Калвин в техните опити да направят небесен Ерусалим на Земята? И Флоренция, и Женева не успяха да изтърпят „християнското“ управление.

Църквата има мисия и тя е не да се оплита в политиката, а да достига недостигнатите, да прави ученици, да кръщава, да просветлява, да помага, да храни, да се грижи. Това, Църквата може да прави с помощта на политиците, но и въпреки тях, защото Църквата има на своя страна не друг, а Бог. Това, което най-много ме смущава, когато слушам много християни е липсата на елементарно разбиране на Божието царство. Основният принцип, върху който се гради Божието царство е благодатта. Благодатта променя всичко. Тази незаслужена, постоянна милост и добрина от Божия страна. Основният принцип, върху който се гради всяко земно царство е спазването на закона. Ето каква е фундаменталната разлика между двете, а от там и невъзможността да се постигнат „духовни“ цели чрез „плътски“ методи.

Да, ние трябва да се стремим да носим промяна в обществото и разбира се, че е нормално да искаме и да гласуваме за тези, които могат да създадат по-добри условия за живот и развитие. Трябва обаче да разберем, че не можем да пренесем вота си върху една, две или тридесет християнски партии и да очакваме Небето да слезе на Земята. Дори във всички нива на властта да има само християни, Небето няма да слезе на Земята. Просто ще се превърнем в „християнска“ форма на Афганистан, управляван от „християнски“ талибани. Е, сигурно има хора, които искат да живеят в „истинска християнска нация“. Спокойно! Такова животно няма! Но затова има място, което Исус приготвя за всички, които вярват в Него. Нарича се Небе.

*Снимки:
1. Бог мие нозете на човечеството - Lars Justinen, Justinen Creative Group
2. Савонарола - Уикипедия
3. Жан Калвин - Уикипедия

Бог е добър!!!

Какво ли не ни се беше случвало, но колата още не се беше палила... до днес!
Истинско чудо е, че колата не гръмна или че не се получи някоя по-сериозна ситуация. Но, наистина Бог е добър и Той ни опази.
Пожарникарите и полицаите, които дойдоха на място казаха, че сме късметлии, но аз знам, че късмета няма нищо общо с това. Просто Бог е верен и добър - винаги!
От колата трудно ще стане пак кола, защото под предния капак всичко освен двигателя е стопено. От карбуратора не беше останало нищо, освен мрежестата метална част от въздушния филтър.
Може би най-хубавото нещо днес е, че толкова много хора ни се обадиха, за ни питат как сме и да предложат помощ. Църквата е страхотно нещо! Това са моментите, в които виждаш, че Бог е реален и работи.
Бог наистина е добър!

1 септември - молитва за Джой Доусън

Джой Доусън е известна по целия свят със своето безкомпромисно и въздействащо служение.
Никога няма да забравя седмицата, в която тя преподаваше в библейското училище в Дания (DTS). Макар поученията да бяха на видео касети, се запечатаха дълбоко в мен. Книгата и Интнимно приятелство с Бога направи революция в живота ми.
От почти 15 години Джой страда от ужасни болки в гърба, които не отминават и дори се влошават. Семеен приятел на Джой и съпругът и Джим Доусън организира хора от цял свят да се молят Джой на 1 септември 2007 г. Отбелязвам го в календара си.
Господи, чакаме на Тебе, защото само Ти можеш!
Повече инфрмация (на английски) може да бъде намерена тук...

Стига вече подписки!

РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ - не, че това е полза ;)
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и "защитава" вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло - не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека - или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството - да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.

Притискан съм отвсякъде от неприятности, но не съм смазан и погубен. Объркан съм, но не спирам и не се отказвам. Преследван съм, но Бог никога не ме изоставя. Повалят ме, но ставам и продължавам напред. Чрез страданието това тяло постоянно участва в смъртта на Исус, за да може в същото това тяло да бъде видим и живота на Исус.

по 2 Коринтяни 4:9,10 NLT

Не спирай да преследваш Божиите цели!

ЧРД, Боно!

На 10 май беше рождения ден на една истинска и все още жива легенда - Боно. Боно е не само забележителен музикант и изпълнител, Боно е забележителен човек, който вярва в Исус Христос и никога не го е крил. Преди 15 години един приятел ми разказваше, как задено с Боно ходели на църква, молели се и т.н. Не можех да повярвам. Тогава смятах, че е невъзможно да си звезда и да имаш посветен на Бога живот. Е, не съм бил прав. Може. И мистър Боно е абсолютно доказателство за това. Подбрал съм някои негови цитати, които много ми харесват. ;)

"Колкото по-малко знаеш, толкова повече вярваш".

"Растоянието не определя кой е твоя брат. Църквата трябда да бъде съвестта на обществото на свободния пазар ако иска да има някакъв смисъл в този свят. И трябда да престане да се извинява и защитава."

"Това къде живееш не трябва да определя това дали да живееш."

"И този човек ме накара да спра. Каза ми: Спри да искаш от Бог да благослови това, което правиш. Стани част от това, което Бог прави, защото то е вече благословено."

"Уханието на свободата е същото като това, което имат бебетата на малките си главички."

"Всяка епоха има своите огромни морални провали. Ние може и да не ги виждаме, но децата ни ще ги видят."

"Какво да дам на Бог в замяна на благословенията, които е излял над мен? Ще издигна чашата на спасението - тост в Божия чест!"

"Дойде момент, когато почуствах, че Бог не търси милостиня. Той търси действие."

"Не е достатъчно да беснееш срещу лъжата. Трябда да я замениш с истината."

"Но чрез Христос ние имаме достъп до взаимоотношение лице в лице. В Стария завет имаше много поклонение и почит - вертикално взаимоотношение. В Новия завет поглеждаме насреща и виждаме Исус, който изглежда познат - хоризонтално взаимоотношение. Когата съберем двете, получаваме Кръста."

"Не се съмнявам. Нямам съмнения в Бог. В Него имам пълна вяра. Това, в което се съмнявам е религията."

"Аз съм приятел на Бога и заклет враг на сладникавото. Вярвам в благодатта, а не в кармата."

VipBrother – де го чукаш, де се пука!

Този път ме хванаха неподготвен, признавам си. От цялата кампания на „фамозното“ шоу гледах само финала – почти по принуждение. Бях в малка стая, където вървеше „брадъра“, на балкона лампата не работеше, а в тоалетната не ми се четеше. И така станах свидетел на драмата. Цяла Чалгабългария изпадна в ужас при обявяването на крайните резултати. И с право. Една „селянка“ (не знам как) събра sms-ите на хората и показа, че това шоу не е VipBrother, защото на БГ ВИП-овете им биха шута по доста грозен начин. Поредната излагация на хора, които иначе си придават важност и имат претенции и понеже в други случаи съм коментирал недоразумението BigBrother, днес просто ще напиша дълбоко-философските уроци, които научих от „големия“ финал на БашБайБрадър.

Урок №1
Столицата на Италия е Милано.
Е, нямаше как да започна с друго. Все пак, това е констатацията на идола на Чалгабългария.

Урок №2
Албанската метла е много опасно нещо.
Ако не вярвате, питайте Катето Евро.

Урок №3
Китаеца е „голям български мъж.
Това бяха думи на Крум Савов. Защо започвам да си мисля, че мъжете в БГ явно сме в криза?!

Урок №4
Когато една „селянка“ победи една ЧАЛГАзвезда, гласуването е манипулирано.
Затова овцете, присъстващи в студиото скандираха „мафия“.

Урок №5
Не е важно какъв си в същност. Важно е за какъв се представяш.
Това е движещия принцип на тази „игра“.

Когато набедените за звезди, започнаха да се изнасят ми стана тъжно. Ама не за победителката, защото тя има 100 000 лева да се утеши. Стана ми мъчно за дребните душици, които се представят за широко скроени, а се изнесоха като наакани, защото се оказа, че в тях няма нищо, което да е ВИП. Но най-мъчно ми стана за тези, които седмици наред са гледали това безумие, изпращали са sms-и и са попивали простотията и идиотщината, струяща от екрана. Ето това е наистина жалко, защото посятото от това предаване ще даде своя плод и той ще е горчив.

Не се заблуждавайте! Помнете, че не може да игнорирате Бога и да ви се размине. Човек винаги жъне това, което е посял.
Галатяните 6:7 (NLT)

PS - Извинявам се, че имам само пет урока, но все пак гледах само финала. ;)

Целеустремената църква - започна се!

Вчера беше първата ни среща за дискусии по книгата на Рик Уорън Целеустремената църква. Книгата е наистина страхотна и е ясно, че автора знае за какво говори. Мисля, че от тези дискусии ще се родят добри неща за църква Приятели. Доста съм доволен от активността и ангажираността на хората. Въпреки, че имаше няколко отсъстващи, дискусия се получи, но най-вече се задаваше въпроса как хубавите неща, за които четем могат да намерят приложение в Приятели.
Развълнуван съм като виждам ентусиазма и желанието на хората. Мисля, че книгата ще ни накара да се разтегнем в разбиранията си и да предизвикаме някои митове, които от години владеят в Църквата.
От срещата ми станаха ясни две неща. Първо, книгата ще ни бъде безкрайно полезна - за църквата и в личен план за всеки участник. Второ, надценихме възможностите си, като мислехме, че на събиране ще можем да отхвърляме по около 50-60 страници, а всъщност се справихме само с половината. Знам, че Бог ще употреби това начинание за доброто ни. Ето няколко от цитатите, които бяха отбелязани и направиха силно впечатление:
"Погрешният въпрос е: Какво ще накара църквата да расте? Правилният въпрос е: Какво пречи на църквата да расте?"
"Ние трябва да създаваме отворена за промени църковна култура".
"Ако чакате съвършени условия, никога няма да свършите нещо".
"Когато Бог води, Той също снабдява".
"Първата задача на ръководството е да определи мисията..."
Страхотна книга. Едно от нещата, които много ме зарадваха още докато четях бе, че някои от принципите, описани в книгата са част от ценостите на Приятели още от самото начало. А сега, четем тази книга. Колко е добре, че не нужно да откриваме топлата вода!
Предстои ни вълнуващо приключение и не мога да дочакам следващия четвъртък, за да говорим и мислим заедно.

...в цялата му пълнота!

Едно от най-тъжните места е зоологическата градина... поне за мен. Величествени, превъзходни птици, които са направени да реят облаците, да са господари на въздуха са поставени в клетки 3 на 5 метра. Дори не могат да разперят крилата си до край и тичат по земята като кокошки. Наистина жалка и тъжна картина. А, едно от най-абсурдните неща, че хората стоят отстрани и им се радват. Сякаш това е нещо хубаво!? Мисля си, колко много хора приличат на тези птици. Направени за много повече, но ограничени и живеещи много под възможностите си.

Божиите планове за нас са много повече. Понякога ние сами се осакатяваме, понякога оставяме другите да ни осакатят и не можем да достигнем пълния си потенциал. Не можем да разперим криле и да порим въздуха. Дори след като съм далеч от това място, продължавам да мисля, да се лутам...

Тези птици са толкова увредени от живота в клетката, че дори и да ги пуснат на свобода, шансът им да оцелеят е нищожен. Мисля си за това как комунизма, социализма, тъпизма и други видове „изми“ са ни повредили и осакатили. Сигурен съм, че можем да надмогнем „живота в клетката“, но за това се иска наистина да дадем свобода на Бог да работи в нас.

Мисля си за новите, модерните клетки в които рядко те вкарват насила, а по-често влизаш сам.. Те блестят и обещават безпроблемност и щастлив живот, а дават още повече празнота и объркване. И така, увлечени по лъскавото и евтиното пропиляваме Божествения потенциал. Лазим вместо да тичаме. Ходим по земята като кокошки, вместо да цепим въздуха с криле. И някак бавно и неусетно сами ограбваме себе си от вълнуващите неща, които Бог има за нас.

Но ако орлите и ястребите в зоологическата градина нямат избор, ние имаме! И ако на тях няма кой да им помогне, на нас има Кой!

Думите на Исус са силни и актуални и днес:
„Моята цел е да ви дам живота в цялата му пълнота!“
Евангелие от Йоан гл. 10, ст. 10 (New Living Translation)

ВЕЛИКО!

Още не мога да повярвам, че Бог ми е дал привилегията да съм част от нещо така ново, като църква Приятели. Още не сме това, което трябва да бъдем, но виждам хора, които са мотивирани, посветени и желаещи да видят Бог да прави нещо ново и добро в църквата. Всеки път, когато виждам лицата на хората в Приятели си казвам: „Страхотно е, че съм част от това...“ В мечтите и сънищата ми църквата никога не е била цифрово изражение, но винаги съм виждал лицата на хората в Приятели. Хора, които са радостни, защото живеят в стремеж да са по-близо до Исус, хора, които са радостни, защото са по-близо до Исус. Наистина е велико!

Покрай празниците (и най вече Велик-ден) реших да направя моята лична ТОП 10 класация за велики неща. Ето я:

1. Велико е, че след събота идва неделя и животът побеждава смъртта и греха.
2. Велико е да бъдеш част от това, което Бог върши в твоето време.
3. Велико е, че успехът на едно служение не зависи от хитрините и триковете, а от посвещението и зависимостта от Истината.
4. Велико е, че не е нужно да си сам, а можеш да работиш в екип.
5. Велико е, че Бог те свързва с правилните хора.
6. Велико е, че независимо колко опит имаш, Бог пак намира начин да те изненада.
7. Велико е, че Посланието не се променя, но начинът на предаване може да бъде различен.
8. Велико е, че Божиите стандарти не се променят без значение кои сме и къде се намираме.
9. Велико е семейството ти да те подкрепя в това, което правиш.
10. Велико е да знаеш, че Бог има много повече за теб от това, което си в момента.

Ще ми липсваш!

Той се наслаждаваше на близко взаимоотношение с Бога през целия си живот. И тогава внезапно изчезна, защото Бог го взе. Битие глава 5, стих 24 (NLT)

Понякога Бог довежда в живота ти някой, който оставя дълбока и трайна диря. Някой, който се превръща в Божиите ръце и крака за теб. Един от тези хора за мен е Майк Макинтош. Днес, 24 март около 7:30 ч. Майк отиде да бъде с Господа. Дори не зная, дали точно така да го напиша, защото Майк винаги беше с Господа. Няма да забравя, как първият път, когато беше в България имах огромното притеснение да бъда с него, защото се боях, че Бог ще му открие всичките ми слабости и грехове. Като, че повечето от тях не се виждат и с просто око ;) Да, Бог му говореше така, както не съм виждал да го прави с друг. Или поне не по този силен и в същото време нежен начин.

Чувал съм много хора, които са говорили слова от Бога. Чувал съм много пророчества и водителства от Святия Дух, но в Майк имаше бащинска грижа и отношение на Божествена благодат и приемане, които те караха не само да чуеш думите, но и да ги приемеш, приложиш, изпълниш.

Майк виждаше в бъдещето. Не по този мистичен и псевдодуховен начин. Някак си, той съчетаваше дългогодишния си опит в най-различни области и конкретното водителство от Бога. Святият Дух използваше всичко това и живота на много хора беше докоснат по един удивителен начин.

Не знам дали някога ще бъда служител от калибъра на Майк, надявам се! Надявам се и аз да дам възможност на Исус да работи в мен всеки един ден и да ми говори. Но в мен завинаги ще остане примерът за един земен, достъпен и обикновен човек, който имаше забележителна близост с Господа, благост, състрадание и решимост да извърши цялата Божия воля.

Майк, Бог ме научи на безброй уроци чрез теб. Беше привилегия да те познавам и да служим рамо до рамо. Знам, че един ден ще те видя отново и заедно ще бъдем там, където е нашият добър Исус. Може би тогава ще успееш да ми върнеш за Шкембе чорбата, която те накарах да изядеш, както и за безбройните вълнения в колата по улиците на София.

Ще ми липсваш много, но пак ще се видим.

Не просто Survivor в BG

Поредното “култово” шоу “удари” родния ефир. Survivor BG – накрая ще оцелее само един! Мисля си, че понеже българина обича да гледа сеир към такива предавания ще има интерес. Това, което често пропускаме, докато гледаме или дискутираме случващото се или главните герои са ценностите и идеите, които ни се “проповядват”. Всяко едно такова шоу “проповядва”. Най-опасно е, когато не осъзнаваме това и позволяваме тези “проповеди” да формират или моделират мирогледа ни.

За доста българи Survivor е ежедневна реалност, но без наличието на камери и организирани състезания. Просто живота е такъв. Ако някой не вярва да се качи на някой автобус от градския транспорт ;).

Години наред много българи живеят просто, за да оцеляват. Направили сме умението да оцеляваш национална черта. Проблема е, че развиваме манталитет и “лайфстайл” на оцеляване и това става част от природата ни. Философията за свързването на двата края става управляваща в живота ни.

Вярвам, че сме били създадени за нещо по-добро. Вярвам, че всеки човек (може да) има уникална съдба и може да остави значима диря чрез живота си. Вярвам, че Твореца, Бог ни е създал не просто да вегетираме, оцеляваме, лазим. Вярвам, че сме създадени, за да се развиваме, напредваме, творим, откриваме, изобретяваме. Проблема е, че ако мислим и живеем като сървайвъри, тогава единственото, което правим е да оцеляваме. Не остава място за творчество, за креативност.

Мисля, че “оцеляването” отнема от смисъла и радостта на живота. Ограбва съдържанието и потенциала ни.

Вярвам, че Бог иска да ни помогне да не бъдем просто оцеляващи. Бог иска да бъдем побеждаващи. Нали затова е писано, че човека бил създаден по Божий образ и подобие. Значи целта на живота ни не може да бъде оцеляване.

И така, отказвам да бъда поредния сървайвър в БГ. Искам повече. Отказвам битовизма да е движещата идея в живота ми. Има много повече.

Боже, помогни ми да не бъда просто сървайвър!