Изборите си отидоха. Резултатите са известни. 
Не спирам обаче да се чудя как в нощта след изборите всички, които даваха пресконференция се оказаха победители. Едните броели съветници, другите кметове, третите сравнявали от миналата година, четвъртите.... Абе, всички са победители! Трябва да отбележа, че бе забавно да гледам всичките политици, „луксозни скъпи момчета“ (цитат от бТВ), лумпени и откровени недоразумения, които се излагаха с надути фрази и празни обещания, а накрая бате Бойко взе своето, а останалите просто се обявиха за победители. Но, не за това ми е думата днес. Това, което ме занимава тези дни е мястото на църквата в политиката и дали въобще има такова. Вярвам, че Бог призовава хора от и в различни сфери на обществото да Го следват. Вярвам, че човек, трябва да преследва Божествения план за своя живот. Вярвам, че като християни трябва да носим своята отговорност като граждани. Това, в което не вярвам е, че църквата трябва да се занимава с политика или да заема политическа позиция.
Примерът на Исус
Исус бе на Земята във време, което беше всичко друго, но не и спокойно. Римляните управляваха света. Евреите бяха под тяхно владение. Въпреки това, Исус нито веднъж не направи коментар, който да се отнася до политиката на Римската империя. Дори напротив! Когато беше запитан дали трябва да се плаща данък на Императора, (който е бил считан за жив бог) Исус отговори, „кесаровото на Кесаря, Божието на Бога“ (Мат. 22:21). Исус Христос изпрати учениците си не, за да организират стачни комитети и политически представителства, а за да проповядват Царството, да изцеляват болести, да изгонват бесове. Струва ми се, че днес много хора искат да строят свое царство, да имат авторско право над лекарството и да бъдат бос-ове. Какъв контраст!
Примерът на Павел
Какво да кажем за Павел, който вместо да изригне срещу неправдата на робството, върна избягалия роб Онисим на неговия господар, Филимон. А Филимон беше християнин. Хем християнин, хем робовладелец, хем... с домашна църква (най-вероятно ръководител там). Как е възможно това? Защо Павел каза, че ако някой е роб може да не търси освобождаване (1Кор. 7:20-22)? Защо апостола не порица тази несправедливост? Аз имам отговор за себе си. Исус и Павел (ерго и Църквата) имаха/имат една много по-важна задача – напредването на БОЖИЕТО царство. Ако най-добрият начин за разпространение на Божието царство бе политиката, Исус щеше да дойде не в образа на слуга, а в образа на управник.
Уроците на Историята
Задачата на Църквата е да достига, да променя, да трансформира обществото чрез промяна ОТВЪТРЕ НАВЪН. Никой политик и никоя политика не може да направи това. Тогава защо да се опитваме да принуждаваме Бог да благославя нашите идеи, вместо да преследваме Неговите? Защо да повтаряме грешките в историята, когато Църквата е била с основна роля в държавата? Защо да вървим по стъпките на Савонарола и Калвин в техните опити да направят небесен Ерусалим на Земята? И Флоренция, и Женева не успяха да изтърпят „християнското“ управление.
Не спирам обаче да се чудя как в нощта след изборите всички, които даваха пресконференция се оказаха победители. Едните броели съветници, другите кметове, третите сравнявали от миналата година, четвъртите.... Абе, всички са победители! Трябва да отбележа, че бе забавно да гледам всичките политици, „луксозни скъпи момчета“ (цитат от бТВ), лумпени и откровени недоразумения, които се излагаха с надути фрази и празни обещания, а накрая бате Бойко взе своето, а останалите просто се обявиха за победители. Но, не за това ми е думата днес. Това, което ме занимава тези дни е мястото на църквата в политиката и дали въобще има такова. Вярвам, че Бог призовава хора от и в различни сфери на обществото да Го следват. Вярвам, че човек, трябва да преследва Божествения план за своя живот. Вярвам, че като християни трябва да носим своята отговорност като граждани. Това, в което не вярвам е, че църквата трябва да се занимава с политика или да заема политическа позиция.Примерът на Исус
Исус бе на Земята във време, което беше всичко друго, но не и спокойно. Римляните управляваха света. Евреите бяха под тяхно владение. Въпреки това, Исус нито веднъж не направи коментар, който да се отнася до политиката на Римската империя. Дори напротив! Когато беше запитан дали трябва да се плаща данък на Императора, (който е бил считан за жив бог) Исус отговори, „кесаровото на Кесаря, Божието на Бога“ (Мат. 22:21). Исус Христос изпрати учениците си не, за да организират стачни комитети и политически представителства, а за да проповядват Царството, да изцеляват болести, да изгонват бесове. Струва ми се, че днес много хора искат да строят свое царство, да имат авторско право над лекарството и да бъдат бос-ове. Какъв контраст!
Примерът на Павел
Какво да кажем за Павел, който вместо да изригне срещу неправдата на робството, върна избягалия роб Онисим на неговия господар, Филимон. А Филимон беше християнин. Хем християнин, хем робовладелец, хем... с домашна църква (най-вероятно ръководител там). Как е възможно това? Защо Павел каза, че ако някой е роб може да не търси освобождаване (1Кор. 7:20-22)? Защо апостола не порица тази несправедливост? Аз имам отговор за себе си. Исус и Павел (ерго и Църквата) имаха/имат една много по-важна задача – напредването на БОЖИЕТО царство. Ако най-добрият начин за разпространение на Божието царство бе политиката, Исус щеше да дойде не в образа на слуга, а в образа на управник.
Уроците на Историята
Задачата на Църквата е да достига, да променя, да трансформира обществото чрез промяна ОТВЪТРЕ НАВЪН. Никой политик и никоя политика не може да направи това. Тогава защо да се опитваме да принуждаваме Бог да благославя нашите идеи, вместо да преследваме Неговите? Защо да повтаряме грешките в историята, когато Църквата е била с основна роля в държавата? Защо да вървим по стъпките на Савонарола и Калвин в техните опити да направят небесен Ерусалим на Земята? И Флоренция, и Женева не успяха да изтърпят „християнското“ управление.Църквата има мисия и тя е не да се оплита в политиката, а да достига недостигнатите, 
да прави ученици, да кръщава, да просветлява, да помага, да храни, да се грижи. Това, Църквата може да прави с помощта на политиците, но и въпреки тях, защото Църквата има на своя страна не друг, а Бог. Това, което най-много ме смущава, когато слушам много християни е липсата на елементарно разбиране на Божието царство. Основният принцип, върху който се гради Божието царство е благодатта. Благодатта променя всичко. Тази незаслужена, постоянна милост и добрина от Божия страна. Основният принцип, върху който се гради всяко земно царство е спазването на закона. Ето каква е фундаменталната разлика между двете, а от там и невъзможността да се постигнат „духовни“ цели чрез „плътски“ методи.
да прави ученици, да кръщава, да просветлява, да помага, да храни, да се грижи. Това, Църквата може да прави с помощта на политиците, но и въпреки тях, защото Църквата има на своя страна не друг, а Бог. Това, което най-много ме смущава, когато слушам много християни е липсата на елементарно разбиране на Божието царство. Основният принцип, върху който се гради Божието царство е благодатта. Благодатта променя всичко. Тази незаслужена, постоянна милост и добрина от Божия страна. Основният принцип, върху който се гради всяко земно царство е спазването на закона. Ето каква е фундаменталната разлика между двете, а от там и невъзможността да се постигнат „духовни“ цели чрез „плътски“ методи.Да, ние трябва да се стремим да носим промяна в обществото и разбира се, че е нормално да искаме и да гласуваме за тези, които могат да създадат по-добри условия за живот и развитие. Трябва обаче да разберем, че не можем да пренесем вота си върху една, две или тридесет християнски партии и да очакваме Небето да слезе на Земята. Дори във всички нива на властта да има само християни, Небето няма да слезе на Земята. Просто ще се превърнем в „християнска“ форма на Афганистан, управляван от „християнски“ талибани. Е, сигурно има хора, които искат да живеят в „истинска християнска нация“. Спокойно! Такова животно няма! Но затова има място, което Исус приготвя за всички, които вярват в Него. Нарича се Небе.
*Снимки:
1. Бог мие нозете на човечеството - Lars Justinen, Justinen Creative Group
2. Савонарола - Уикипедия
3. Жан Калвин - Уикипедия
